Здравей Ask2OO4,
Напълно разбирам, че ме разбираш. За това писах, че отговарям и на другите. Извинявай, че го направих към твоя постинг, но мисълта ми течеше, и не ми се спираше.
Напълно съм съгласна с разбирането на "тайнството", което предлагаш. И моето е такова. Въпросът за по-знанието не го бях повдигала, но и по него нямам особени различия с твоето виждане. Единствено съмнение имам относно "знанието, изместващо центъра на истинското познание". Да, знание и познание са различни неща, но не взаимно изключващи се или пречещи си едно на друго. Поне моят опит досега с двете не ми е показал нещо подобно. Може и да се случи, разбира се, но засега нямам този опит. На мен знанието не само ми помага, ами е задължително не само за достигане на познание, но и за най-елементарно послушание. Аз дори най-прости лекарства не вземам, ако не ми е обяснено как действат и защо. И то не нарочно, а някак си подсъзнателно, като не разбирам нямам импулс да действам. Може би е въпрос на характер.
Да, знанието възгордява, НО НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВСЕКИ, мисля аз. Доброто сърце е важно. Злото сърце ще се възгордее от знанието и може да доведе до катастрофални злини както за носителя, така и за околните. Защо обаче знанието да възгордява доброто сърце? Гордостта е чувство, тя е в ресора на чувствата, а не на ума. Пример: може да си горделив и без да си развивал ума си, и простака е горделив. Доброто сърце обаче защо да е непременно горделиво, ако е развивало и ума си? Не съм сигурна, че и за теб лично знанието ще те доведе до горделивост. Тъй приказват хората, но дали наистина е така? Правилно ли се разбира това място от Библията? Има и много други места, които говорят обратното. Ето, Любимец 12 си е сложил мото "Който придобива ум обича душата си". Аз веднъж си играх да вадя такива места от Библията по повод дискусия в друга тема, и бях направила един огромен постинг, ама ми се затри при изпращането, та сега не ми се рови пак.
С изкушенията трябва да се борим така, че да достигнем състояние да не се изкушаваме. Не съм сигурна че забраните помагат за това. Напротив, обратното помага, тренирането в изкушенията по такъв начин, че вече да не се изкушаваме. Пример: за да се пребори един мъж със сексуалните изкушения той трябва да успее да достигне момента, в който една хубава разсъблечена жена няма да го примами в грях дори и в мисълта. Ако той просто избягва да бъде в присъствие на жени (дори и облечени), то изобщо не се е преборил с изкушението, а си го носи и то си му стои грях. Не че това е лесно, но това е пътят. Той е тесен/труден. Аз съм пушачка. Фактът, че няколко дни преди причастие успявам да не пуша, изобщо не значи, че съм се преборила с изкушението на този си грях. Напротив, това ще стане, ако аз мога да не си помислям за пушене с кутия цигари на масата.
И аз не зная дали астрологията отразява вярно нещата. Но това мога да го кажа за множество други науки, ако не и за всички. Работата е там, че НИЕ определяме "как са вярно нещата", ние нямаме обективни критерии за това, само Бог има. Ние имаме един ограничен набор от възприятия и с тях възприемаме някои неща. Но това не значи, че нещата, които не сме в състояние да възприемем не съществуват. Пример: Един далтонист не може да вижда света цветно. Значи ли това, че в света няма цветове? Ако мнозинството от хората бяха далтонисти, нямаше ли да обявят цветновиждащите че са луди, вещици, магьосници и всичко останало, понеже "не отразяват вярно нещата"? Ей подобни съмнения имам за всички науки, за всички знания и познания. Ние нямаме обективен критерий за действителността, защото критерият е в нашите мозъци и ум. Той зависи от нашите способности за възприятие. Има и друг критерий - вярата. Но това е друга тема, да не я започваме.
Именно за това аз възприемам астрологията като "забранено знание", както ти много уместно посочи, с всичките колебания относно вярно знание или не.
Никак не съм съгласна, че езичеството е "извращение на действителността", или поне не по-малко от всички останали знания и по-знания. Ние нямаме друг начин на описване и разбиране на действителността, освен чрез субективните ни възприятия, които съвсем сигурно не са съвършени, понеже са тленни, ограничени, а понякога и болни, т.е. винаги има "изкревяване и неразбиране", което аз не бих нарекла винаги с такава грозна дума "извращение".
Езичеството, поне в нашия регион е напълно мъртво. Тази изповедална традиция е престанала от векове. Не говоря за християнизираните остатъци - има ги в голямо изобилие, дори и в догматичните постановки, да не говорим за народните празници и фолклор. Говоря за система от възгледи за света, изповядвани от групи хора като убеждения и практика, като самоосъзнатост. Древната традиция е прекъсната, и тези съвременници, които се кичат с названието "езичник" нямат и понятие от древното езичество, понеже няма жива традиция, която да ги научи и възпита в езичество като вяра и практика. Те дори не познават и това, което може да се научи от историческите извори, което всъщност е много малко, много несигурно и неясно. Те са една смехотворност, понякога трагико-комична.
Ереси има, но те не са езичество, те се раждат в християнството .
Наистина, астрологията не е религия сама по себе си, тя е един от инструментите на много езически религии. Исках да кажа че е в ресорса на религиите, а не самостоятелна наука.
Не знам дали астрологията е "заблудена теория", но смятам, че може да се нарече знание. Едно знание може да бъде лъжливо или истинно, но то си е все знание. Затуй мисля, че можем да я наречем "забранено за християните знание", без да можем със сигурност да кажем дали е лъжливо знание. Както и за всяко друго знание, което не е от Бога не можем да знаем със сигурност.

Поздрави и от мен, и благодаря за интересните гледни точки, които поставяш, поради които правим този интересен (поне за мен) разговор.