... Свети Василий Велики имал и друг благодатен дар. Когато възнасял светите дарове златният гълъб с божествените дарове, висящ над светия престол, движен от Божия сила, потрепервал три пъти. Веднъж когато той служел и възнасял светите дарове обичайното знамение с гълъба, с което се показвало слизането на Светия Дух, го нямало. Когато св. Василий размислял за причината видял, че един от дяконите, държащи рипидите, гледал към една жена, стояща в църквата... Оттогава св. Василий заповядал да устроят в църквата пред олтара завеса и преграда, за да не може нито една жена да гледа в олтара по време на извършеването на божествена служба; непослушните заповядвал да извеждат от църквата и ги отлъчвал от свето причастие*.
под линия:
* Завесите били поставени пред това отделение на храма, където стояли жените; тези завеси се спускали по време на извършването на тайнството Евхаристия и на жените под заплаха за изгонване от храма било забранено в това време да ги повдигат. Олтарът бил отделен от останалото пространство на църквата от права решетка, която в последствие се превърнал в сегашния иконостас

Из житието на св. Василий Велики от Зографското издание на житията.

Мисля, че от това става пределно ясно, че не за тайни и криене иде реч, а за запазване на благочестието и следователно възможността за познаването чрез живот в богослужението.

Според мен оказва се, че именно поради високото благочестие на първите християни не е имало нужда от олтарната преграда , не е имало нужда от тази формална "тайнственост" на олтара. Може би излизаш права, че елемента на тайнственост присъства в по-късните времена на християнството, но според мен това е именно с цел да остане достъпно за нас истинското познание въпреки липсата у нас на истинска сърдечна чистота.