Като казвам "Здравейте" на всички клубари искам да дам и първото си мнение тук.
Мисля, че в сферата на богослужението може да се каже, че именно непостижимостта на тайнството за нас го прави такова. Знанието е разрешено, но постигането му е свързано с много усилия и нравствена добродетел, чистота на сърцето.
Така например ние знаем как се зачева един човек, биологически като че ли всичко е ясно. За човека не е трудно да стане родител, т.е. лесно може да предизвика този процес. И въпреки това имаме усещането за тайна, за нещо недоисказано, чието обяснение е далеч от нас.
Може да се каже, че забранено знание за определен човек е това, което го води към гордост или просто страст към познанието. Така например считам, че на мен ми е "забранено" Добротолюбието. Четенето му би предизвикало у мен сухи познания, енциклопедична начетеност, възгордяване и в крайна сметка неоправдана загуба на време и отдалечаване от целта. И това при положение, че имам много наложителни неща за вършене.
По-надолу някой беше попитал откога датира олтарната преграда, която в древност е липсвала. И в тази връзка откога започва да се върши нещо "тайно" в олтара. Появата й се свързва с името на св.Василий Велики, като известно време след него става традиция за изтока. Повече информация мисля може да се намери в неговото житие.

Във връзка с поставената тема искам да запитам следното: Дали окултното знание, астрологията и тем подобни са забранено знание? Могат ли те да се трактуват като "науки" въобще ( в смислъл на систематизирано познание, което отразява реални процеси) или са свързани единствено с въздействие на бесовете или пък са чиста проба шарлатания и несъстоятелни, логически неверни идеи.

Благодаря предварително.