"Значи да се разясни на децата и хората, че ползата от удоволствието на греха, е страшно МАЛКА И НИЩОЖНА,", не само,
ами че ползата и удоволствието може да е никаква, защото НИЕ можем да решим къде намираме удоволствие, имаме свободна воля. Ако е възможно без заплахи и размахване на пръчката да се постигне неудоволствие от греха, то това ми изглежда най-безболезнено за детската (пък и не само) психика. Не че винаги е възможно, но с децата може да се постига, когато ни вярват и знаят, че ги обичаме и им носим само щастие.
Иначе, разбира се, че грехът е страшен, но ако страхотията му ни подтисне, и се чувстваме слаби пред него, може и да не успеем да го победим. Лично аз имам и такива поражения, родителите ми все пак не са свръхчовеци, пропуснаха някои неща, а за други допринесоха с пръчката.

Искаш да кажеш, че съм много пораснала и поради това нищо не разбирам ли вече?