Re: обобщение / Религия и мистика / Православие

Добре дошла

Реших да не се бутам напред, за да може всеки който желае да си каже мнението без притеснения от шерифската значка.

А моето съвсем нахвърляно е следното:

Понеже сме сътворени от Бога, колкото и дивно творение да е човекът, колкото и самостоятелно същество да е, единственото гориво, с което може да реализира в пълнота призванието и величието си, е предвиденото от Всевишния, и то е сам Бог. С всякакво друго гориво, човек стига единствено до осъзнаването, че в него е стаено нещо тайно, нещо като копнеж, или като следа от спомен, или като deja vu, което човек колкото и да се мъчи, вместо да го извади на бял свят, то става все по-неуловимо. И колкото по-неуловимо става, толкова повече в мислите на човека се набива съзнанието за това липсващо и недостижимо нещо.

Най-ярко припламва то и е най-близо до оживяване, когато вместо да търсим него, се съсредоточим върху нещо ценно за нас - и не на последно място, защото всяко ценно нещо носи в себе си частица от творчеството и благодатта на Създателя. Ти със сигурност имаш любима книга от любим автор, която като я четеш, без да се натрапва морализаторски, променя характера ти към нещо, което сама определяш като по-добро. Отъждествяваш се с нагласата, ценностите и саможертвата на "добрите" и колкото повече навлизаш в дълбините на книгата, предполагам толкова по-близо до теб идва и това тайно и недоловимо нещо. Най-вероятно авторът е християнин и това нещо е било част от неговата жива вяра и взаимоотношения със Спасителя. То достига до теб и до мнозина именно като свидетелство за нуждата от правилното гориво, с което е предвиден да функционира човека.

Колкото до това как от логическото (разумно) заключение, че Бог съществува, се стига до увереността, че именно Христос е този Бог, ще дръзна да ти обърна внимание върху няколко явления, които са част от човешката ни природа. Първото от тях в действителност е самата способност за правене на валидни логически разсъждения, която няма как да е възникнала случайно, защото тогава би опровергала собствената си валидност. Второто е присъщото на всекиго без изключение чувство за свръхестественото, без което нито имаме данни някога да са живяли хора, нито дори най-стриктния и последователен материализъм е успял да го изкорени. Няма как и то да е възникнало случайно - най-старателните опити в тази насока го проследяват едва до първобитния страх от умрелите, но без да могат да обяснят как именно най-малко опасните хора е трябвало да внушават свръхестествени страхове. Третото нещо е неспособността на хората да се отърват от съвестта си и от вроденото съзнание за справедливо и несправедливо, която нравственост макар в различните култури да има различна подредба на приоритетите, неизменно се проявява дори при отричащите съвестта хора, още в мига, когато спрямо самите тях постъпят несправедливо. Отново няма как и тя да е възникнала случайно. И отново най-старателните опити в тази насока я проследяват едва до първобитното табу върху отцеубийството, но без да могат да обяснят как може да се е появило, без вече да го е имало съзнанието за противонравствено.

Четвъртото нещо вече е историческо събитие. Явил се Един сред иудеите - сред единствената позната ни тогавашна култура, която отъждествявала източника на нравствеността с източника на свръхестествените чувства, и не само го наричала Бог Творец Всемогъщи, но и приемала като първа и основна заповед да възлюби Твореца си не само от всичката си душа, от цялото си сърце и със всичката си сила, но и с целия си РАЗУМ; та, явил се сред тези хора Един, Който твърдял, че е едно със (или единороден Син на) Всемогъщия, говорел с властта на Всевишния и приемал поклонение като Него.

Ако наистина вярваме, че логиката/разумът са способни на валидни заключения, трябва да изберем най-логичното от възможните заключения и в този частен случай. Този Един, Който е Христос, или трябва да е бил рядко скверен измамник, което дори Неговите съвременници не са се опитвали да твърдят, или е бил от особено болните луди със съчетание от мания и налудности, което също дори Неговите съвременници не са се опитвали да твърдят, освен от злоба, или наистина е бил Този, за Когото се е представял. Май други алтернативи, обясняващи всичко записано за Него, няма.

Подбутването към вярата като цяло и към православието в частност си е дело на Божията благодат, която при отделния човек може да се изрази в какво ли не - все пак по-изобретателен от Бог няма...