Много благодаря за отговорите.
Изглежда, колкото хора - толкова пътища към вярата...

Мисля, че получих някакъв отговор най-вече от обяснението на Чими. Разбирам го така: Бог, един вид, протяга ръка към нас, опитвайки се да ни даде вяра (на всеки един от нас), а някои просто не приемат подадения дар. Вярата, значи, е естественото състояние на човека, но някои сами се дърпат, странят от него, сами на себе си не си позволяват да повярват. Дълбоко в себе си човек има способността да разпознае Истината, но нещо му пречи и сам се ограничава.

А оттук идва по естествен начин и идеята, изложена от Тимотей, че чистото сърце е път към вярата - чисто в смисъл на лишено от наслоения и нагнетения, които биха карали човека да отрича склонността си да вярва; друг е въпросът кои са тези и как да се борим с тях, това е по-лесно и май мога и сама да си го предположа.

Това обяснение като че ли отговаря най-пълно на въпроса ми, защото не противоречи на нищо друго, което знам за християнството. Ще помисля върху него.

Обяснението на olympias също ми е ясно, само не разбирам как от логическото (разумно) заключение, че Бог съществува, се стига до увереността, че именно Христос е този Бог и че именно Библията съдържа Истината. Трябва да има още нещо по пътя, което да те "побутне" към православието, и може би това е просто нашата култура, в която сме се родили, възпитанието и традициите ни?...

Благодаря ви отново. Чувствам се добре. В началото отговорите ви ме объркваха и невинаги виждах връзката им с въпроса ми. Разпокъсани идеи, които не можех да сглобя в някакво смислено цяло и се чудех защо ми казвате тези неща :) Сега обаче започнаха да си идват по местата и да се подреждат. Вече имам хубаво обяснение, което преди съвсем не беше толкова очевидно и саморазбиращо се...

Пак ще дойда :)

Редактирано от Loretta на 27.07.04 03:31.