Продължавам да не съм съгласна - не с твоя начин да повярваш и да крепиш вярата си, а с концепцията ти за това откъде трябва да дойде вярата въобще.

Аз не съм била свидетел на чудотворни изцеления; а доколкото се случват чудеса около нас, то как да знаем кой е богът, който ни ги е пратил? А дори да приемем, че Христос е Богът, как можем да знаем дали Православието, а не някой от другите многобройни видове християнство, е Истината? Тези неща не следват автоматично едно от друго.

А ако ти мислиш, че вярата трябва за всекиго от нас да се поражда чрез някакво чудо, на което ставаме свидетели, то аз продължавам да се противя на тази идея (опитвайки се да мисля по християнски), защото на много места можем да прочетем, че вярата е ценна тъкмо когато не е предизвикана от някакво доказателство. Ето и пример:
20:27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
20:28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
20:29 Исус му каза: Понеже Ме видя, [Тома] ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали.

a wee little girl with a can of gasoline