Въпросът всъщност е един, а аз се опитах да го поясня, за да стане ясно объркването ми.
Търся отговора, защото не го знам :)

Въпросът е: след като аз нямам вяра, зависи ли от мен да променя това?

Тук се включва и обстоятелството, че след като не вярвам в истината на нещо, аз не бих могла и да поискам (ключов момент!) да повярвам в него. На този етап (на неверие), вашата истина за мен е не повече от една хипотеза. Всички други хипотези за света обаче остават възможни. Ако поискам да повярвам в нея, това значи да поискам да се отрека от останалите хипотези, а нямам основание да искам такова нещо. Нямам основание да предпочета една пред друга.

Мотивацията за този въпрос?
Търся път. Търся разбиране. Вие ми изглеждате странни и се опитвам да ви проумея.
Опитвам се да разбера вярващите християни. Дълбоко ги уважавам като хора, които са се отдали на една много сложна, много изискваща религия - признавам си, ако имах вяра, щях постоянно да се мъча в терзания, че не ми достига воля да живея по начина, който знам, че е правилен. Православието е много трудна религия.
Опитвам се да го разбера, доколкото мога. Да си изясня някои неща от учението и основните постулати, към които се придържате. Християнството е интересно от много гледни точки - освен като религия със своя космогония, антропогония и есхатология, то има огромно значение като културно-исторически феномен (то е религията, формирала облика на цялото наше съвременно общество) и е безкрайно интересна етическа и философска система.
Преди време влизах в този клуб и питах, отговаряха ми, и всеки отговор пораждаше множество нови въпроси.
Не мога да попитам всичко и опирам на камък.
Обмислих нещата и установих, че може би вярата е ключът - че аз никога няма да разбера докрай основата на убежденията, които хората тук демонстрират с всеки постинг, просто защото това, което е даденост за тях, за мен не е.

А вярата - от ваша гледна точка - е нещо просто и естествено, но от моя е огромно и твърде сложно нещо. Това не е простата вяра, че "има нещо по-висше от нас", нито изобщо теизмът, нито дори монотеизмът е достатъчен. Трябва да се вярва и в точно определен Бог, с точно определени характеристики и история, в крайна сметка - трябва да се вярва не толкова в един Бог, колкото в една Книга. Как може да постигне такава вяра човек?! Аок вярваме на всичко, което е казала Библията, оттам нататък нещата сами се извеждат и стигаме и до определена система от авторитети, които са се наложили през годините в Православието - вярваме в апостолите, после в светците, после в Отците на църквата, пък в самата църковна структура, пък в духовните лица... всичко това беше проблем за мен преди и не го разбирах, как се степенуват тези авторитети и откъде всъщнот идва авторитетът им - питах тук, обясниха ми, и ако правилно съм разбрала - те идват в крайна сметка от Библията, т.е. вярваш ли в нея, останалото си идва само.

За много неща съм склонна да се съглася. Това са предимно етическите страни на християнството. Според вас обаче, те са валидни, защото произлизат от авторитета, в който вярвате. Според мен същите тези неща могат да са валидни и без този авторитет, и затова аз имам възможността да съм съгласна с тях (пример: "обичай ближния си"). В един момент обаче етиката се отклонява към идеи, които (ми изглежда, че) имат валидност само ако има авторитет зад тях. Тях не мога да ги разбера. Не разбирам и вас като хора, искрено вярващи в такива неща (пример: че "Хари Потър" е книга, която може да навреди на децата, като ги тласне по лош път).

Това е. Опитвам се да разбера. Не постоянно, не съм посветила живота си на изучаване на християнството или на търсене на собствения си духовен път. Но то си стои като една постоянна загадка, към която от време навреме се връщам.

Може би въпросът ми дори не е формулиран правилно... пак се отплеснах в дълги пояснения :)
Трудно е да сведа цялото си търсене до един въпрос. Той няма да даде отговора на всичко. Но може да помогне по пътя.

a wee little girl with a can of gasoline