|
Здравейте,
по повод на една друга дискусия, която зачетох тук, и в която дефинирате "вяра", ми се иска да попитам: откъде идва вярата?
Нека уточня: възможно ли е, според вас, човек, който не вярва, в резултат на собствените си волеви действия (опити да "повярва") в крайна сметка наистина да постигне вяра?
Не е ли вярата резултат от възпитание?
А тази, която не е резултат от възпитание, и въпреки това съществува, не е ли ... например... дар от Бога? Имам предвид, нещо, което не зависи от самия човек...
Вярата е основна за християнството - само онзи е християнин, който искрено и дълбоко в душата си вярва в определени неща.
Но ако вярата не зависи от волята на човека (а аз мисля, че не зависи), тогава не е ли сам Бог този, който избира кои да вярват в него и кои - не? Следователно - не е ли сам той, който избира колко хора да са християни и колко ще се спасят, и колко не?
Какво зависи тогава от нас?
Ние можем да живеем живота си според хубави морални повели и стойности - които между другото са доста сходни в повечето общества и религии - но без да имаме вяра в Бога.
Защо неверието непременно да ни прави недостойни?
Защо, след като не зависи от нас, след като това е даденост, която можем да променим също толкова малко, колкото цвета на очите или кожата си?
Аз съм чувала, че е възможно човек да се моли на Бога да укрепи вярата му, или да му даде вяра, да го спаси от неверието.
Но това е парадокс! Такава молитва би била лицемерна, защото не се отправя с вяра - а на кого тогава се молим??
a wee little girl with a can of gasoline
|
откъде идва вярата
