|
|
| Тема |
 Горещо, студено... |
|
| Автор |
famulus (православен) |
|
| Публикувано | 10.07.04 09:43 |
|
|
|
Здравейте, приятели.
В горещата, суха и безводна пустиня са се подвизавали някои от най-великите подвижници. Сега като съм в нея - слава Богу само когато пожелая - не ми е ясно как (освен с Божията помощ) светите хора са успявали, защото в голямата жега волята на човек се парализира. Отпуснатост, мудност и безразлияие го обхващат.
В студа - който също ми е познат - волята се стяга, човек се концентрира. В същото време като че го обхваща припряност да свърши молитвата по-бързо, и накрая пак не е добре духовно.
Св Паисий Велчковски пише, че на хладно е по-добре човек да се моли.
Как мислите. Имате ли наблюдения за влиянието на жегата и студа върху съсредоточеността и изобщо върху молитвата? 
Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?
| |
| |
| 
|
|
