Позволете ми да се намеся кратко. Ако се опитваме буквалистично да намерим за всяко нещо по едно стихче, едва ли ще успеем. Че Спасителят е изричал много заповеди и поучения освен записаните, се говори в Словото Божие буквално, с това завърша Евангелието от Йоанна. Известно ни е от Деянията, че Господ е казал "Блаженнее ест даяти паче незели приимати" - да даваме отк да вземаме - а тая фраза никъде в Евангелията не се среща. Така че накрая ще опрем до същия спор за светото Предание...

А за промяната на душите - на кой духове в тъмница проповядва Христос когато слезе в ада? На демоните ли? Или на някои неизвестни духове, само не и на човешките? Учението, че след смъртта няма покаяне, е общо учение на Църквата. Знаем и старозаветните възражения, че човек не може да даде откуп за брата си и пр. Но знаем също, че Спасителят каза - каквото поискате в молитва, ще ви се даде. Защо тогава да не ни се даде в молитва милост за близките ни отвъд - не че ние ги "изкупуваме", а по безкрайната Божия милост? И с какво толкова ви смущава това, че нашият Господ е милостив?

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Редактирано от Valentina на 28.05.04 00:12.