Спомних си един анекдот за Петка и Чапай и реших да го разкажа на моята дъщеря като весела приказка от едно време.

В далечното старо комунистическо време, където целият живот на хората от ставането, до лягането /включително и ходенето до тоалетната/ бил под контрола на партийните секретари, славните руски герои Чапай и Петка си отворили частен лекарски кабинет. Чапай бил докторът, а Петка играел ролята на медицинска сестра.

Но властта не спи – веднага било докладвано на Партията за новия докторски кабинет и партийният секретар на града извикал довереното си лице партийният член Степан.
- Стьопа, виж какво, бързо си измисли една болест – казал му той - и отивай веднага при тях, да видим как тези негодници ще те излекуват. Послушен Степан пристъпил към изпълнение на коварния план. Намерил кабинета на Петка и Чапай, почукал, чул “да” и влязъл:
- Добър ден – казал.
- Добър ден – казали – от какво се оплаквате?
- Загубих си вкуса, - казал мнимият пациент – каквото и да опитам, никакъв вкус не усещам.
- А, така ли, няма проблеми – ние нали за това сме тука – да помагаме на хората, - казал Чапай и извикал: - Петка, подай ми бързо буркан номер 13...
Петка пъргаво изтичал до лавицата за буркана и Чапай подал с една лъжичка от него “лекарство” на “болния” пациент, който като вкусил от лъжичката извикал ужасен:
- Лайно!
- Да, браво, видяхте ли колко бързо ви излекувахме! – казал усмихнат Чапай и се обърнал към Петка: - Петка, запиши – вкусът на човекът се възвърна моментално и пациентът е излекуван.

Горкият Степан нямало какво да направи, платил си за лечението и като се върнал посрамен при партийния секретар, разказал му за пълния провал на акцията.
- Глупак, идиот! – как може да измислиш такава лесна болест! Още утре отиваш пак и то с такава тежка болест, че изобщо да не могат да те излекуват!

Нямало как – на другия ден Степан пак почукал на вратата на лекарският кабинет на доктор Чапай.
- Добър ден.
- Добър ден – от какво се оплаквате?
- Знаете ли – запънал се Степан – разболях се от много тежка болест – загубих си паметта и нищо не си спомням.
-Моля ви, не се страхувайте – имайте доверие на медицината и нашите съвременни средства за лечение. – Петка – извикал Чапай – подай ми буркан номер 13...
- Лайно! – изревал ужасеният пациент...
- Ето, видяхте ли колко бързо ви излекувахме, - казал сериозно Чапай, докато Петка, ухилен до уши вече държал в ръце буркана с лайното...

Развеселих се и аз, докато го пишеш този разказ – е, вярно, не е православен, но пък е смешен и сладък и някак си елегантен. Позволих си да го разкажа, като се надявам малко и аз веднъж да ви развеселя. Че няма все да ви плаша. Не че плашенето пък е нещо лошо и за лошо. Така де.