Нямам честта да Ви познавам. но горният Ви постинг съдържа много правдивост.

Ситуацията с монашеството в България е истинска КАТАСТРОФА. Няма друга поместна църква в подобно плачевно състояние. Няма нито един манастир, където да се спазва точь в точь Иерусалимският (монашески) богослужебен устав. Със смъртта на Митрополит Геласий си отиде и последният представител на старото монашество и най-компетентния в манастирския Типикон човек.

Възможно е Митрополит Натанал да е засега най-големият познавач на манастирския ред.

Не разбрах за какви 20 човека на Атон говорите.

През май 1990 г. бях в състава на църковната делегация за храмовия празник. Бях ужасен от пословичната мръсотия в българския манастир. Едва ли имаше тогава по-занемарен манастир. Че няма монаси, няма, но поне веднъж в годината да почистят паяжината от иконите. При това, Зографският манастир е един от най-богатите. Дявол знае къде му отиват парите на манастира.

Не говоря за съкровищата, станали причина на някогашен манастирски смут и намесата на Държавна Сигурност. Говоря за недвижимото имущество на манастира в центъра на Солун.

Метохът им в Герман беше превърнат на механа или нещо по-долно от такава. Имаше някаква история с отец Евгений, който искаше да спаси светинята, но тогавашният протосингел - сегашен Ловчански Митрополит Гавриил наговори ужасии против отец Евгении. При всичко казано от протосингела и то най-официално, как хората да ни уважават?!

Сега от Лия узнавам. че Зограф печата книги с парите си. Слава Богу. Има надежди.

Вие пишете:

"В съвремения свят, с всичките изкушения които предлага, монашаствето е на изчезване. Това е истината."

Това не е съвсем истина. Кризата е най-вече в България. В Русия. манастирите им са препълнени с хора - повече от 50 - 100 монаси в един манастир. а ги има стотици.

В Полша православното женско монашество също познава увеличение. Само преди около 10 години постригаха две млади монахини, защото бяха останали няколко престарели само за цяла православна Полша. Сега младите монахини са многобройни.

В Румъния монашеството е било всякога на висота. Дори в комунистическо време е имало манастири с по 300 монахини.

Неотдавна беше избран един младеж за румънски архиепископ в Париж. Само за няколко години, той отвори 3 манастира в една неправославна страна.

Монашеството обаче не е само носене на расо и въздържане в плътските мисли. Монашеството е много повече от това и то не се разбира в България.

Ако се намерят двама монаси да положат начало на една обител с братско разбирателство и активна духовна дейност, то началството ще стори всичко възможно да ги скара или раздели.

Четох, че в Русенска епархия изникнали някакви нови манастири. А къде е монашеската култура? Кой ще ги научи тези благочестиви селянки на монашество? Едно четене на молитвеника. пеене на Литургията и спазване на постите не е достатъчно.

По монашеството се съди за зрялостта на една Поместна Църква и за нейното богословско и духовно ниво.

Харесаха ми и последните Ви думи. Те отразяват една истина, макар. че са разгневили уважаемия клубен участник.

Спомням си един случай в Бачковския манастир за Преполовение.

Както знаете, тогава има шествие с Богородичната икона. Бях отишъл с няколко соколски монахини и самата игумения Киприана.

Някаква екзалтирана богомолка се развика: "Нека всичките монахини се съберат на куп и възпеят Божията Майка. искам да видя всичките монахини отпред!"

Майка Киприана, царство й Небесно, беше понякога дръзка на слово. На свой ред й каза: "Като много искаш, да си станала монахиня и да си възпявала Бога денонощно. защо си хукнала да се жениш?! Всичко си взела от младостта си, а на стари години ми праваш театър на много набожна!"

В заключение ще кажа подкрепя и Красимир Тошев. че с едно искане само нещата не стават. Ако не гори сърцето на човек за делото, то монашеският кръст е непосилен. Не толкова борбата с плътта е най-текото в монашеството. Има други по-тежки неща и ако го няма истинския духовен старец редом, то човек предвкусва ада още тук, на земята.

Трагедията на родното монашество е в липсата на истински старци или духовни ръководители.

Духовният живот не се усвоява само от книгите. Никак не е случайно, че някои сравняват монашеството с безкръвно мъченичество.