Да, мнозина мислят, че като сключат църковен брак и това е гаранция за вечна любов и разбирателство. Доста хора са възприели църковния брак като някакво суеверие и ритуал, гарантиращ им успех в брака. Мнозина се венчават без никаква вяра в Бога, просто защото така е модно. И когато всичко се разпадне, казват: "ето и с църковен брак, нищо не помогна". А всъщност никой от двамата не е положил труд и усилие за запази любовта. Първо обичаш един човек от цялото си сърце, но идва момент, в който еуфорията изчезва. Ти избираш да останеш с човека, когото си обичал, защото искаш да продължиш да го обичаш. Това е съзнателната крачка към истинската любов, любовта като усилие, дела, вяра.
Любовта е тази, която освещава брака! Любовта към Христа и любовта като грижа за духовното израстване на другия, грижа ежедневна, постоянна, грижа надхвърляща собственото ни благополучие, път, който ще премине много пропасти и остри камъни. Тази любов засвидетелстваме ние пред Църквата в тайнството брак. "Бракът като подвижничество" е озаглавил книгата си митрополит Антоний Сурожки. Именно подвижничество, но подвижничество на двама души заедно, които са избрали да вървят по един път.

Най-хубавото се вижда само със сърцето!