"Едва ли има въпрос, на който да са посветили трудовете си толкова много богослови, философи, антрополози, социолози, писатели, художници и т.н., както въпроса за любовта между мъжа и жената. "

Тези уводни думи са много верни. За съжаление, Православната Църква няма особени богословски трудове по въпроса на БРАКА.

Римо-католическата Църква има особена грижа към желаещите да се венчаят. Те преминават един кратък богословски курс или няколко лекции.

За голямо съжаление, въпросът за брака в Православието е не само недостатъчно разработен богословски, но богословите си затварят очите пред грубите канонични нарушения, свързани с Тайнството Брак.

Често размислям монологично: "Кому е нужно богословието като наука, след като ги няма богословите ни в ежедневния ни живот. Защо да се препираме по едни канонични въпроси, когато други се потъпкват или сме съпричастници на каноничните нарушения. но съвестта ни не говори".

Понеже темата е открита за диалог по отношение на православното Тайнство Брак, ето и няколко мисли конкретно по темата.

БРАКЪТ се възприема от Църквата като тайнство. При това, той се явява тайнство не толкова заради самото богослужебно последование, колкото бракът, като съюз е тайнство.

Трайността на брака не се обезпечава с венчавката. Знайни са случаи, когато след църковното венчание. едно семейство може да се разпадне.

Не са рядкост и другите случаи. когато по неизвестни причини, двойката живее в съжителство, без църковно благословение и при все това, дълги години съпрузите живеят в неразривно цяло.

Според епископ Иларион Алфеев, съществуват два типа брак.

Първият е брак като тайнство, а вторият е брак като съжителство.

Много основателно забелязва този руски иерарх. че "не бива да се пристъпва към венчание, ако някъде, дори и в най-отдалечения хоризонт на съзнанието, присъствува "трети". Докато остава двойнствеността. докато остават съмненията и колебанията, не бива да се бърза с брачния съюз".

Пак епископ Иларио казва, че всеки брак. започнал като обикновено съжителство, има потенциал той да прерастне в тайнство, ако съпрузите работят над себе си. ако те се стремят да се уподобят съответно на Христа и Църквата. Бракът, който е започнал като съжителство, може да прерастне в едно ново единство, да излезе в друго измерение, да преодолее своя егоизъм.

особено важно е за съпрузите да се научат да понасят съвместно изпитанията. Не по-малко важно е да се научат да понасят взаимно недостатъците си. Няма семейства, където бракът да е изцяло идеален. Ако съпрузите желаят щото техния брак да бъде тайнство, ако желаят да създадат действително пълноценно семейство, то би следвало да се борят с недостатъците си заедно. възприемайки ги не като недостатъци на другата половина, а като свои собствени.

Редактирано от Kлимeнт Бypeнkoв на 23.03.04 17:23.