Тези духовни въпроси са поне за мене "велики и непостижими за мене работи", с които не бих могъл да се занимавам. Ако се обърнем към светите Отци, като към наши непосредствени учители, ще видим, че според тях съвършенството е в безстрастието - в любовта към Бога, която изтласква от душата всички останали отношения, следователно и омразата към сатаната за неговата богопротивност. Но това е "висш пилотаж", дял на единици. В този дух тълкувание на псаломските думи: "Не аз ли мразя Твоите врагове, Господи...със съвършена омраза ги мразя" от не знай кой от Светите Отци визираше, че тая омраза към бесовете "всъщност е крайно и съвършено безстрастие".

За по-редовите бойци на духовното поприще св. Отци пишат, че в периода, когато човек почне да контролира в някаква степен духовния си живот, може да използва гнева против бесовете; според някои именно за това ни е даден в духовния живот гнева - за да го насочим против бесовете и особено против блудния бяс, който бяга от гнева. Но и това за мене са високи неща. Боже, помилуй ме грешния.

ПС. Апостол явно счита, че ти си abi, която отдавна пише в клуба, и затова ти е писал за Паоло Куелю; всъщност ти abi ли си? Не ми прилича

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Редактирано от famulus на 23.02.04 16:49.