А не е ли редно тогава да простиш и на сатаната?
Ти можеш ли да простиш...?

Затова нашата борба не е против плът, а против лукавия.
Плът - аз не смятам, че човек е плът. Смятам, че прошката е духовен акт... прощава душа на душа. И мисля, че ако в душите ни се таи омраза, ненавист, пренебрежение или лошотия под каквато и да е форма, дори да е насочена към лукавия - то тя ни изяжда...

Поправи ме, ако греша моля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите