Здравейте в Господа,

Как да не са познати такива моменти, ето и сега - когато не е пред мене - от сърце прощавам на един мой светски "неприятел", от когото съм видял много злини - по моя вина, а утре, когато отново го видя в обичайните служебни отношения, не знам дали пак няма да ме обхванат неприязнени чувства...Бог да помага.
Светите Отци добре са знаели тая слабост на човеците - в една от предпричастните молитви така и се казва: "Стоя пред дверите на Твоя храм и пак не отстъпвам от злите помисли..."

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?