|
|
| Тема |
 Прошка |
|
| Автор |
Aby (®) |
|
| Публикувано | 22.02.04 15:28 |
|
|
|
Толкова е трудно да простиш. Толкова е странен този ден...
Виждаш се с приятели, роднини. Всеки на всеки иска прошка и всеки на всеки я дава. Чувството е различно, но все има нещо хубаво в него докато прощаваш или като на теб ти простят, но този ден е Не приятен, а един от най-трудните дни всъщност, само където и това сме изопачили и си се прощаваме с хората които обичаме и без това всичко им е простено.
Веднъж в живота ми се беше случило да ми поискат прошка и всичко в мен да кипне от гняв. Нямаше какво да направя освен да простя, но на думи и после се чувствах безкрайно зле. Молих се на Бога да ми даде сили поне да почувствам за един единствен миг прошката, да усетя, че в думите ми е имало нещо вярно ... и тогава разбрах колко важен е този ден. Колко важен и колко безкрайно труден е той.
Искам да простя, но само искането очевидно не е достатъчно и започвам да търся оправдания за постъпките на човека за да мога да простя, но редно ли е така... не е ли това вид само-манипулация?
Или друг въпрос – зная, че е прошка и всячески искам да се измъкнеш от някой за да не ми поиска да му простя. Това не е ли лицемерие от моя страна?
За "Прошката" ... тя е толкова възвишено и духовно нещо, толкова изпълващо и чисто, освобождаващо и градивно. Добро, добро и само добро. Помага на нас да вървим напред, усмихнати, ведри, одухотворени. С вдигнати глави, чисти сърца и смирени души... и като всяко толкова хубаво нещо е много трудна.
Ако сте се чувствали така, споделете го с мен, но моля ви – без проповеди.
Път след път, пътища много...
| |
| |
| 
|
|
