|
Последният старозаветен пророк - свети Иоан Кръстител, започнал своята мисия по подготовката на приемането на Сина Божи с призив за покаяние.
"Покайте се, защото се приближи царството небесно" - така звучала неговата могъща реч на Йорданските брегове (Мат. 3:2). Речите на Йоан били строги, понякога и сурови, пълни с изобличения и призив за покаяние, поправяне на пътя. Колко удивителен се оказал резултатът от неговата строга проповед:
"Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си" (Мат. 3:5-6).
Самото Йоаново кръщение се наричало "покайно кръщение за опрощаване грехове" (Марк. 1:4; Деян. 19:4).
Неговото кръщение не довело хората до пълната обнова на сърцата им, но ги призовавало към вярата в идващия Спасител, всявало надежда за обнова, подготвяйки сърцата към приемането на Евангелието.
Иисус Христос започва по същия начин Своето земно служение с призив към покаяние и вяра в Евангелието. Покаянието, обаче, което проповядвал Христос, отваряло дверите на Царството Божие.
Твърде често, дори и най-благочестивите християни, гледат твърде опростено на покаянието. Болшинството смята, че изповедта е напълно достатъчна, но това далече не е онова покаяние, както го разбира Библията. Изповедта е само крачка към Бога.
Истинското покаяние не е толкова лека работа, както си го представят някои. То е съпроводено с най-дълбоко и серьозно преосмисляне на живота.
Еврейските тълкователи на Библията разбирали твърде добре въпроса за покаянието. Според тяхното разбиране, те разграничавали 4 степени на покаянието, включващи всички страни на човешката душа: интелектуална, емоционална, волева и сферата на действието. При покаянието се изисква:
1) Признаване на постъпките за неправилни. Това е покаяние, преминало през съзнанието.
2) Чувство на неправилността на своите постъпки, освмисляне последствията, които биха могли да произтекат. Изисква се изследване на действията, за да се разбере източника на постъпките, с цел тяхното предотвратяване в бъдеще. Такова покаяние е преминало през сърцето и чувствата.
3) Желание за поправяне на всичко, което може да се поправи. Това е покаяние, преминало през действието на волята.
4) Решителност да не се повтарят никога повече предишните слабости, за които човек се е каел. Само при това условие е възможно пълно покаяние, приемано от Бог.
Светът е сложен. Всичко в него е взаимносвързано и често пъти човек не мисли за последствията от своите дела, които намира във своя власт да извършва.
Връщането към Бога е възможно за всички без изключение, било съгрешили против Бога или съгрешили против ближния.
Гръцката дума "метанойя" - покаяние - ще рече промяна в мисленето. Човешкият ум, неговите мисли са един от стратегическите пунктове на човешката личност. От мисълта започва всяко дело: и грях, и покаяние за грях, и зло и добро. Библията, това огледало на човешката душа, ни разкрива човешкото състояние след грехопадението. Тя ни показва, че грехът в Едем внесъл капитална промяна у човека, откъсвайки го от Бога. Паднал човешкият дух, който бил свързан с Духа Божи. Прекратила се онази царствена власт на духа над човешката личност. Светлината престанала да прониква у човека и плътта му, тази съюзница на греха, с нейните въжделения взела връх. Човешката душа се помрачила и приближила до смъртта.
Под въздействието на Божието Слово ( Слово = Иисус Христос, а слово = Св. Писание) и Светия Дух, човек може да усети гибелното си състояние.
Истинското покаянието предполага не само осъзнаване на греха и съжалението за неговото извършване, но и решително намразване на греха. Такъв пример ни е оставила св. Мария Магдалена в подножието на Голготския кръст (Лук. 7:38). Подобно на нея се съкрушавал и блудният син, който дошъл на себе си, връщайки се в бащиния дом с думите:
" Отче, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син" (Лук. 15:21).
По този се съкрушавал и горко плакал св. апостол Петър след отричането си от Христа. Най-много от всички, обаче, се съкрушавал цар Давид, осъзнал целия ужас на своя грях. Той се молел горещо със знаменитата покайна молитва : " Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене" )Пс. 50:11-12).
Такова покаяние, по правило, се съпровожда със самоосъждане, готовност да се приеме Божият съд и желание всичко да се поправи, както това сторил Закхей, когато Иисус влязъл под покрива на дома му (Лук. 19:8-9).
Несъмнено, всичко това е под действието на Светия Дух върху човешкото сърце. Чутото Слово Божие, благодарение на въздействието на Св. Дух, достига човешката съвест, изобличава я, възбужда съкрушителния дух и желание за избава от угнетяващото бреме на греха (Иоан 16:8-11). Извършеното покаяние довежда до прошка и очистване от греховете, до освобождението от чувството за вина и властта на греха в съвестта и сърцето.
|