Опитах се да си спомня за достойни православни, които познавам. Дълго мислих, мислих и за съжаление не открих много люде, за които може да се каже, че са добри християни. Първият, за когото се сетих, е покойният патриарх Пимен. Познавах го лично още когато беше неврокопски владика. Изключително духовен човек и с много широка култура. Имаше огромна библиотека и при това беше прочел всичко от рафтовете. Пишеше книги и живееше изключително скромно. Постеше веднъж седмично - имам предвид, че постеше с библейския пост, т.е. не приемаше никаква храна, а не според православното постене, когато вярващите не ядат блажно, но преяждат с бобец и сърми. На всичко отгоре беше изключително толерантен човек. Никога не ми е правил забележка за това, че отказвах да му целувам ръка, защото знаеше, че съм против такива извращения.

Сещам се и за друг свестен православен - един наистина благочестив свещеник от църквата в Слатина. Веднъж ми направо страхотно впечатление как успя да успокои едно семейство, което беше загубило дъщеря си. За съжаление наскоро го видях как му дават храна след едно изнасяне и той я слага в едни огромни дисаги...

Ами тва е. Познавам страшно много православни, но не мога за никого да кажа, че е свестен християнин. Някога много се кефех от лекциите на богослова Тони Радков, но веднъж го видях пиян на една автобусна спирка...

ИМА ЛИ ЛУТЕРАНСТВО - ИМА НОРВЕГИЯ, НЯМА ЛИ ЛУТЕРАНСТВО - НЯМА НОРВЕГИЯ