Не мога да си представя как е възможно да има пожизнени длъжности. Биологическите процеси са неумолими и независимо дали ни се иска или не, на определена възраст сетивата се притъпяват, движенията се забавят, мисловната дейност закърнява... Как е възможно старец на 80-90 години да управлява цяла епархия, да ръководи ежедневните дела, да дава напътствия на вярващите и да е пример за подражание. Какво може да каже този старец на младежа, който е влязъл в църквата след посещение в дискотека или в компютърен клуб? Какво общо има помежду им? Как може един старец, който има проблеми с простатата, с атеросклерозата, с високото кръвно, диабета и какво ли още не, да ръководи административна единица, където са необходими бърза мисъл, съобразителност и доста голяма физическа издържливост? Синодът на БПЦ се е превърнал в нещо като старчески дом и дори самото словосъчетание "синодални старци" е придобило гражданственост с отрицателна конотация.
Ако случайно някои са забравили, сега сме 21 век. Има компютри, джиесеми, джипиеси, сателитни връзки, интернет дори електронни църкви. А БПЦ се управлява от несменяеми пожизнени лица, които са на светлинни години от проблемите на съвременното общество. Наистина жалко и трагично.

ИМА ЛИ ЛУТЕРАНСТВО - ИМА НОРВЕГИЯ, НЯМА ЛИ ЛУТЕРАНСТВО - НЯМА НОРВЕГИЯ