|
Ваше Боголюбие,
В тези дни на Рождественския пост, предлагам на вниманието нещичко от моите лични архиви.
=================
ПОМИЛУЙ МЕ, БОЖЕ
" Помилу ме, Боже, по голямата Си милост,
и по многото си щедрости изглади
беззаконието ми " (Пс. 50:3-4).
При четенето на 50 - ти Псалом, човек остава впечатлен от смирението и съкрушението на автора му.
Този Псалом е написан от свети пророк и цар Давид, след като той съгрешил в прелюбодейство и убийство.
От страниците на Св. Писание знаем, че пророк Натан изобличил със строгото си слово царския грях и Давид, осъзнавайки падението си, принесъл дълбоко покаяние и се оставил изцяло на Божията милост. Той не произнесъл нито една дума в свое оправдание, въпреки че би могъл да излъже, да започне да се оправдава или дори да накаже смъртно пророк Натан. Вместо всичко това, Давид приема истината на пророческото сурово изобличение смирено: "Съгреших пред Господа..." ( 2 Цар. 12:13).
В своето сърдечно съкрушение, цар Давид просел само Божието милосърдие:
" Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост! "
В молитвата му обаче, се забелязва известно дръзновение. Той просел от Господа да изглади (заличи) неговия грях.
Несъмнено, цар Давид четял словото Божие и знаел от него, че Господ е "Бог е човеколюбив и многомилостив, дълготърпелив, многомилостив и истинен, Който пази милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:6-7).
Господ се обръщал към народа Си чрез пророк Исайя: "Дойдете - и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля" (Исаия 1:18).
Старозаветните пророци възвестявали на богоизбрания народ Божията любов, а Въплътилият се Единороден Син Божи и наш Спасител Иисус Христос я явил, извършвайки изкуплението на човешките грехове. На Голготския кръст Той прие върху си греховете на всички земнородни и умря Праведникът за неправедните.
Покайният псалом на свети цар и пророк Давид се явява свидетелство на прощаващата Божия милост. Човекът, който познавал Господа и ходел по Неговите пътища, се препънал и паднал в грях, но Всеблагият Бог Вседържител простил Давидовите съгрешения и възстановил общуването с него. Господ може да прости и нашите грехове, независимо от тяхната тежест, стига само да пристъпим към Него с искрено и дълбоко покаяние.
Нека обърнем внимание на немаловажния детайл, че молитвата на цар Давид се състои от две части. Първата част съдържа изповядване на греховете му. Оттук следва извода, че не може да има прошка на греховете без тяхното изповядване.
В свое време, Мартин Лутер е казал, че ако не разберем какво е грях, то не ще познаем и величието на Божията благодат. Светите Отци пък ни казват, че няма грях по-голям от Божието милосърдие и от Свещеното Писание знаем, че Бог не желае "смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив" (Иез. 33:11).
Душевното състояние на пророк Давид при написването на покайния му псалом ни показва колко е тежко да се окаже човек под бремето на греха и да изпитва угризение на съвестта си, от която не може да избяга.
В Давидовата сърдечна изповед има признаци на истинско покаяние. Той казва: "беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене" (ст. 5). Той не се опитва да оправдае с каквото и да било греховете си. В това именно е и главната отличителна черта на Давидовото покаяние. Понеже в момента на духовен размисъл и миг на изповеден вопъл той поел всичката вина върху себе си, затова именно и Бог приема покаяние му.
За да можем и ние трезво да осъзнаем величината на нашите лични грехове, необходимо е въздействието на Божията благодат. Всеки извършен човешки грях е мерзост в Божиите очи. Твърде често обаче, човек е склонен да прикрива своите грехове и омаловажава личната си отговорност или вина.
Свещеното Писание ни учи, че Бог прщава само дълбоко осъзнатите и изповядани грехове, като ни предупреждава, че всички неизповядани наши грехове остават върху нас.
В своето душевно терзание за извършеното нарушение на Божия Закон, цар Давид разбрал същността на човешката греховна природа. "Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7).
Нашите грехове - това не са само ред неволни грешки. Не, те произтичат от нашата греховна природа. Човек е грешен по рождение и затова е склонен да върши грехове. Трябва да помним, че всеки човек се ражда в грях и по тази причина вече се нуждае от духовно възраждане.
Човешката порочност е описана твърде ясно от св. ап. Павел:
"Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
Защото не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.
А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене" (Рим. 7:18-20).
Цар Давид осъзнал, че неговият грях представлява престъпление против Бога. "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд" (Пс. 50:6).
В тези думи се чува покайния вопъл на виновната душа, на събудилата се съвест от силния изобличителен глас на пророк Натан.
Нашите лични грехове също се явяват не само престъпление против нашите ближни, но и против Бога. Всеки грях е противление на човека спрямо своя Създател, въстание против Бога и Неговите святи заповеди.
За съжаление, мнозина са онези, които пренебрегват библейското учение за греха. В свое оправдание хората казват, че напомнянето на греха ги води до униние или с други думи казано - депресивност. Обаче, след надлежно осъзнаване на своята вина, човек може да намери освобождение от преследващите го мисли, покой, жизнена радост и светлина за душата си. Ето защо, за да получи избава от властта или връзките на греха, необходимо е всеки един от нас да разбере всичката сила на греха и неговите разрушителни последствия.
"Не здравите имат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12), казва Спасителят. Небесният Лекар изцерява онези, които чистосърдечно и добросъвестно се признават за духовно болни и идват при Него в душевната врачебница - Светата Църква.
Втората половина от покайния Давидов псалом свидетелствува за прошката и възстановената връзка с Бога.
"Сърце чисто създай в мене, Боже" (Пс. 50:12).
Словото Божие казва: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).
Ние трябва да се поверим на Божията милост. Величието на Божията благодат се състои в това, че основата на нашето помилване и прошка е пролятата божествена Кръв на Спасителя Иисус Христос. Небесният Отец прощава всекиго, който с покаяние пристъпва към Него.
Господ, в Своето човеколюбие, чул покайните стенания на Давид и снел от него товара на греховете му. Това Той може и желае да направи с всекиго от нас. Голготската смърт на Христа е умилостивение за греховете на целия свят.
"И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Иоан. 3:14-15).
Нека изповядваме нашите грехове пред Праведния Съдия - Господа и заедно с пророк Давид да Му речем от дълбочината на съцата си : "Господи, пред Тебе едничкия съгреших и лукаво пред Твоите очи извърших", за да получим от Господа не само прошка, но и радостта на спасението.
Нека обаче се предпазим от обезобразената форма на днешната изповед, а да присъпим пред Бога с истинско покаяние.
Чрез покаянието именно християнинът може и трябва да се убеди в това, че религиозният живот е път на свободен възход на човека към Бога и че този възходителен път започва само от покайната изповед или с нея той се обновява и възобновява и далече не се изчерпва.
Смисълът на православната изповед не е във формалното изброяване на нашите грехове. При извършването на това църковно Тайнство трябва да се "зачене" новият човек, с обновена съвест, с ново чувство за лична отговорност.
Покайният катарис не се прекъсва между две изповеди, макар и да е сам по себе си откъсване от "стария" и начало на "новия" човек - достоен да се нарече християнин.
Богоматер с Давид и Соломон
|
Re: ПРАВОСЛАВНАТА ИЗПОВЕД [re: famulus]
