Колкото до причастието на детенцето, няма ограничение за младенците. В Руската църква младенците ги причастяват на всяка литургия и не се изисква никакво друго условие, освен детето да е кръстено.

Колкото до маслосвета, все пак поискайте от свещеника малко елей, осветен на Велики Четвъртък и да помаже детенцето, ако неговата свещеническа съвест позволи. Настоятелно Ви съветвам да споменете на свещеника за помазване от осветения елей на Велики Четвъртък. Той сам ще реши какво може и какво не може да стори.

Веднъж годишно се прави общ маслосвет и някои свещеници пазят малко от този маслосвет цяла година.

Колкото до отношението на съпруга Ви:

1) Настоятелно съветвам да не разгласявате или споделяте в каквато и да е форма евентуалната му религиозна промяна.

Религиозното чувство е нещо свято и необяснимо. Мъжката психология е малко по-специална в тази област и затова дръзвам да Ви препоръчам да сте свръх деликатна.

Не насилвайте съпруга си и не му говорите постоянно за вяра и Бог.

Той е зрял човек и сам осмисля по своему нещата. Дайте му нужната свобода и простор на душата. Не търсете постоянно каквато и да било промяна у него.


2) Отношението му към детето може да бъде изповядано, но това също е много деликатен момент.

Имате две възможности :

- или да намерите много опитен свещеник, който в събеседване да разположи съпруга Ви да осъзнае онзи труден момент на отхвърляне на детето ;

- или Вие самата да му намекнете в една неутрална форма за изповед. Да речем, че Вие смятате да изповядате мислите и думите от онези напрегнати дни на взаимно несъгласие около раждането на детето.

Ако той усети някаква вина у себе си, то няма да закъснее и сам да прибегне до изповед. Ако той не може да усети в сърцето си някаква вина, то безсмислено е да се насилва съвестта му.

Не му се сърдете, нито го осъждайте, нито му напомняйте за пререканията ви. Оставете благодатта Божия да действува в сърцето му.

Вие сте отговорна само за Вашите мисли, думи и дела. Единствената помощ, която бихте могли да окажете на съпруга си - това е да се молите за него, но никога, никога не го укорявайте гласно и не му предписвайте какво трябва да прави.

Макар и да не показва вътрешното си душевно смущение, знайте, че несъмнено той страда не по-малко от Вас и по свой начин изразява това.

Молитвено ви пожелавам много смелост в изпитанието и още повече безропотно търпение.