|
|
| Тема |
 Moлитва, молебен [re: Valentina] |
|
| Автор |
Valentina () |
|
| Публикувано | 27.10.03 23:59 |
|
|
|
В селската енория получих и първия си урок по жива и непоклатима вяра.
По време на голямата суша, богомолците настоятелно поискаха да се отслужи молебен за дъжд.
Като имах предвид създалото се напрежение на политическа основа между мен и местните власти (за пръв път тогава Приснопаметният Митрополит Софроний има светителската смелост да връчи протестна нота за дискриминация на религиозна основа), трябва да изповядам, че се побоих да не би молебенът да стане повод за атеистически насмешки.
Реших в две неделни проповеди последователно да говоря, че не всякога молитвата ни може да бъде чута и е възможно да не завали дъжд.
След втората проповед, изведнъж храмът зашумя, нещо съвършенно необичайно. Църковните настоятели се придлижиха и твърдо казаха: "Отче, ти на нас не ни говори такива работи и не се бой от никого, защото нито един партиец няма и дума да продума критично за молебена. Такова нещо в селото ни не е бивало щото след молебен да не завали дъжд. Ти от нас го знай, че ние от детска възраст сме запомнили, когато служим молебена в неделя, до четвъртък най-късно завалява дъжд".
При такава твърдост, не ми остана нищо, освен да започна молебена. Никога повече в моя духовен живот не съм преживявал подобен духовен УЖАС, както в този ден.
На коленопреклонните молитви се чуваха стонове на плачещи. Никога не бях се срещал очи в очи с толкова силна вяра. Кожата ми настръхна и имах трепетното чувство, че изведнъж ужасен гръм ще разтърси храма.
През нощта на последвалата сряда дъждът заваля.
Позволявам си да поствам този разказ преди всички останали.
Идеята за "Най-доброто в клуба" се дължи в не малка степен именно на него.
| |
| |
| 
|
|
