|
Искрено се радвам да видя новооткритата от Валя тема, която има особено значение в духовния ни живот. В днешния модернистичен 21 век, тази тема би могла да изглежда в очите на мнозина твърде наивна и едва ли не въпрос на суеверие, но действителността е коренно различна.
Повдигнатият от Валентина въпрос е въпрос от православната догматика и всеки православен християнин трябва да съгласува представите си и мъдруванията си в тази област с догматичното учение на Св. Църква и Св. Предание, което е и нейно дихание.
По повод на навременно откритата тема бих желал да споделя с вас няколко свои мисли.
Никога Църквата Христова, дори и по време на жестоките езически гонения, не е познавала толкова опасно време като дните в които живеем.
Днес сме съвременници на небивала демокрация, която за съжаление се интерпретира от милиони като слободия. Тези граждански завоевания се отразяват и в живота на Църквата. Лично аз не съм против свободата на мисълта и демокрацията. Иска ми се да обърна вниманието на благочестивите участници в клуба, че преди човек да се захване да мъдърствува по църковни проблеми и богословски въпроси, би трябвало да има известен духовен опит и добро познаване на църковното учение.
Църковното учение днес е в опасност от подмяна. Опасност представляват както външните й врагове, така и вътрешните й такива в лицето на някои нейни чеда.
Като външни врагове, бихме могли да приемем всевъзможните секти и разколи, които никнат ежедневно като гъби след дъжд.
Вътрешните врагове са онези, които не са се отделили открито, но вече не са единомишлени с църковната доктрина.
Може да се каже, че втората категория е по-опасна от първата, защото в желанието си за интелектуално усъвършенствуване и осъвременяване на църковното учение, тези хора могат да се поддадат на еретически мъдрувания и да се заплетат в тях.
Ето защо, малкото Христово стадо трябва да пребъдва неуморно на духовна стража!
Сам св. ап. Павел казва, че "словото Божие е ...по-остро от всеки двуостър меч..." (Евр. 4:12).
Който владее употребата на този меч, той може своевременно да порази враговете на своето спасение, но който зле си служи с него, то такъв може да си причини вреда на самия себе си.
Нека не забравяме, че със същия меч си служат и враговете на нашето спасение.
Да си спомним, че сатана дръзна да изкушава Самия Господ, позовавайки се на цитати от Св. Писание!
Блажени Августин казва: "спасява се само онзи, който има за глава Христа, а има за глава Христа само този, който се намира в Неговото тяло, което е ЦЪРКВАТА".
Тя и само тя е стълбът и утвърждението на истината (1 Тим. 3:15). Тя е хранителката на свещеното Предание и непогрешимата изтълкувателка на словото Божие.
"Който не слуша ЦЪРКВАТА, - казва друг свети Отец, той не е син (респективно дъщеря) на Църквата. Който пък не е син на Църквата, то и Христос не е негов пастир..."
Свети Киприян Картагенски казва: "Комуто Църквата не е майка, за него и Бог не е негов Отец"
Климент Александрийски казва за "онези, които тълкуват Св. Писание не според църковното предание, а по своето мъдруване, те са загубили правилото на истината".
Който знае еврейската азбука, той би могъл да прочете редове и страници от еврейската Библия, но за да разбира всяка написана дума, то той трябва да владее еврейски език. В противен случай, с колкото и висок глас да чете от еврейския текст, ако не владее езика, то няма нищо да разбере от четенето.
В заключение на многословието си ще кажа, че въпросът за невидимия ангелски свят, на който принадлежат и т.н. демони, не е част от народния фолклор и СУЕВЕРИЕ на миналото, а въпрос от християнската догматика и не подлежи на своеобразни фантасмагорични или псевдо интелектуални интерпретации.
|
Re: Каква е представата ни за АНГЕЛИТЕ и ДЕМОНИТЕ? [re: Valentina]
