В друга тема, ASUNCION прави една много важна забележка по отношение на православната изповед.



" По отношение на “Тайнството изповед”, което на гръцки се предава с думата metanoia(“обрат в съзнанието” или “излизане отвъд обичайната ментална нагласа”), бих искал да припомня, исконно православното му разбиране, преди то да бъде повлияно от римокатолическото учение през периода на т.нар. “западен плен”.
А именно, че не свещеникът и не заради т. нар. “разрешителна молитва”- която както знаем е заемка от Запада и е привнесена в руските требници от Петър Могила – става опрощаването на греховете, А ЧРЕЗ ПОКАЯНИЕТО (metanoia-та) В ХРИСТА! Както се казва в заключителната молитва на това тайнство: “...Примири го и го съедини със Светата Ти Църква в Христа Иисуса...” Тук няма познатото ех opera operatum т. е. свещеника прочита разрешителна молитва и Бог трябва да прости, без значение дали човек се кае или не. Участвал съм при превода на “Добротолюбието”, но такова нещо не съм срещал. Светите отци говорят само ЗА ПОКАЙНИТЕ СЪЛЗИ като единствено средство за очистване. Затова в Православието това тайнство може да бъде извършвано и ОТ ПРОСТ МОНАХ, който не е свещеник; защото е ОПИТНО ТАЙНОВОДСТВО! И обратно както знаем в някои поместни църкви не всеки свещеник има право да изповядва, по същата тази причина. "



От скромната си пастирска практика смятам, че тази взаимствувана от римо-католицизма фраза: "... те прощавам и освобождавам от всичките ти грехове..." има твърде отрицателно влияние.

Действително, мнозина са, които вярват повече на тази фраза като на тайноизвършителна, без да имат нужната загриженост по изправяне на живота си. Боя се, че заблудата е на най-високо иерархично ниво дори.

Опасността на тази фраза е особено свързана с руската практика християните да не се причестяват без изповед. Имал съм стотици случаи сред православните руси, когато са идвали просто да им прочета разрешителната молитва, защото били се изповядали при своя старец.

Бях стигнал до сериозен конфликт в един православен женски манастир, където ми се наложи да служа цяла една Четиридесятница и сестрите се причестяваха на всяка великопостна служба, като в навечерието една част се изповядваха, а друга идваха само за въпросната молитва.

Безспорно, по съвест отказах да прочета разрешителната молитва, защото нямах никакво свидетелство за покаяние от тяхна страна.

За щастие, бях подкрепен от неотдавна починалия Евкарпийски Архиепископ СЕРГИЙ Коновалов, както и от епископ Роман, но някои мастити професори-богослови и свещеници се възпротивиха на реакцията ми.

В България, народът ни в по-голямата си част няма практиката да се изповяда и непростимият грях лежи на архиерейските и свещеннически съвести.

Колкото до Тайнството Покаяние, то всеки благочестив християнин, който е привикнал да следи за чистотата на сърцето си и вътрешния си душевен мир, не може да живее без покаяние.

Такъв човек чака и жадува поредната изповед както изсъхнала земя очаква живителната влага.

Да си представим само за миг човек, който никога в живота си не е мил телесната си нечистота! Ето, човешката душа също се нуждае от очистване.

Какво би било, ако Бог не би ни оставил душеспасителното, целително и очистително Тайнство, което не случайно се нарича "второ кръщение"

"Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).

Редактирано от Prokimen на 19.10.03 14:30.