Здравейте, отче

Много ми хареса посланието Ви, което за мен беше (и е) много душеполезно.

Ще ми се да се спра само на следните думи, взети от контекста:

<“Укрепвайки духовно, да се окажем и преизпълнени съсъди на невеществената благодат. Тогава и светилниците ни биха горяли по-надеждно и от атомните електроцентрали и всевъзможни слънчеви батерии.
Тогава и светът да би се осолявал с нашата соленост и да не би се разлагал.”>



В една от притчите Си Спасителят не поучава ли точно обратното - че светът, т.е. човеците, трябва да "възкиснат" ("разложат") за да може у тях да се унищожи старото, греховно-сляпото, и на негово място да дойде новото, духовно-виждащото:

“царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото ”.


За тази притча на едно място бях чел тълкованиие, част от което е следното: както маята вкисва брашното, като разлага молекулите му карайки го да бухва, и го прави съвсем ново тесто – хляб - така, по подобен начин и Божественото откровение- Истината - “разлага” старата твар, като убива плътската слепота, и въвеждайки я в сиянието на Божествената светлина я преобразува постепенно в нова твар - с виждащо духовно зрение.

Нали човекът, станал солта на земята, е минал вече през тази “метаморфоза” . Самият той в е ч е носи разлагащият квас (маята), т.е. истинното Божие слово и му е дадена възможност да го предаде истинно върху тестото - другите човеци - и който от от тях е готов да “възкисне” (разложи), ще стане нова твар.



TRI

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Редактирано от Mлaд eж на 15.09.03 11:21.