..."и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия"

Може би тук е скрит част от отговора ?

Появява се отначало провокиращата съблазън (защото съблазни трябва да дойдат) и човек, ако й се поддаде - хоп, налапва въдицата на изкушението да съгреши. Но това става освен по наша воля, но и по Божие допущение. Единствено и само Бог може да помогне на нас, немощните, като "държи" лукавият по-далеч от нас. Защото без Него не можем да вършим нищо.
Може и да не е така, но така си помислих.


"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда."

"Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия."