Ако имаш предвид онзи пасаж от посланието на св.ап. Иаков (щото за друго подобно описание на изкушението не се сещам), като че ли той няма точно това предвид... По-правдоподобно ми изглежда апостолът да обяснява как всеки се поддава на изкушението, увличан и примамван от собствената си похот.
Май наистина, както каза Прокимен, изкушението ще да е нещо като външна провокация, а след това пъкленото дело бива подхванато и довършето от собствените ни пороци. Които това и чакат... Защото, ако съумеем да не им дадем път, бихме избегнали конкретното съгрешаване, а също така бихме се приближили до зачеването на добър навик, който след време и до добродетел може да дорастне...еех, мечти.
От друга страна, не са ни нужни никакви външни изкушения или съблазни, за да се погубим - собствените ни пороци са много по-страшни. И са ни винаги под ръка... Както казва един любим писател: Като светнеш лампата, виждаш как плъховете хукват да се крият из мазето - това обаче не означава, че на тъмно там няма плъхове.
Историята познава случаи на падение и без никаква външна провокация или подмамване.

Ало, инициатора? За такива неща ли искаше да си говорим?

Редактирано от Pilate на 12.09.03 12:13.