Друже,

Поклонническите пътувания се приемат като част от православното ни благочестие, но твърде често тази псевдо духовна изява не е нищо друго освен безплоден духовен ТУРИЗЪМ.

Ако не сме опознали закона Христов и не сме му се подчинили в ежедневния ни живот, то колкото и да се насилваме да пътуваме дори многократно до Иерусалим за да си лепнем "хаджи", то ще си останем варосани гробници.

И аз навремето съм ходил на въпросната Гора и богомолци съм водил, запазвайки прекрасни спомени от благородството на местното мюсюлманско население, но се боя, че всичката шумотевица около гората са по-скоро за изкушение отколкото за душеспасение.

Твърде чест подвиг на нас православните е да търсим Христа "по долинам и по взгорьям", предавайки се доброволно във вражеския плен да забравим думите на Спасителя. че Царството Божие е вътре в нас и ще го наследят онези, които се "насилват" или упражняват в духовно усъвършенствуване.

Много неща евангелистите не са записали, но не са пропуснали беседата със жената самарянка. Бог очаква от нас да Му се поклоним в дух и истина.

Позволих си да споделя тези си размисли и моля да не ги приемате като критика на благочестивото Ви запитване.


Нека Бог ни огради и пази със силата на честния Си кръст.