"Мистерията Уашовски "
"Анди (1965) и Лари (1967) са родени и са израсли в Чикаго. Майка им е била медицинска сестра, но зарязала професията и се отдала на рисуване - така можела да е по-дълго вкъщи и да бъде истинска майка. Баща им пък имал собствена фирма и въртял дребен бизнес. Семейството обаче било лудо по седмото изкуство и когато идвал уикендът, четиримата хуквали към традиционната си "кинооргия" - задължително гледали по три филма. Момчетата израснали с разлистване на комикси, гледане кино и небивал интерес към източните бойни изкуства и култура. Постъпват в колеж, но скоро го напускат и стават дърводелци. Имат малка строителна фирма и първите им клиенти били... собствените им родители. Построили им къща. Но в главите им се въртят други неща. Интерeсът към киното не само че не угаснал, а напротив, ставал все по-осъзнат и необходим. Затова и в спорадичните изявления, които досега двамата са правили за себе си, тази част от тях не се крие:
"Вдъхнови ни книжката на Роджър Кормън "Как заснех стотици филми в Холивуд и не загубих нито цент". И веднага ни хрумна: "Ех, ние ще напишем сценарий, ще позвъним на Кормън и той ще ни даде пари, за да заснемем филма." Написахме сценарий за нискобюджетен филм на ужасите и той се хареса, макар че беше повлиян твърде много от нямото кино. Имаше много канибализъм в него, вампири и какво ли още не", разказва Анди. А Лари допълва: "След това ни питаха нямаме ли по-подходящ сценарий. Тогава ние седнахме и написахме нещо за убийци - "Човекоядец". Купи го знаменитият Дино ди Лаурентис и веднага ни попита имаме ли още идеи, които бихме могли да реализираме. Отговорихме, че имаме, но че вече ще направим сами тези филми. Той ни попита за какво става дума. Ние мънкахме дълго време, но най-накрая му разказахме сценария за "Вound". Той ни изслуша внимателно и когато свършихме, със силен италиански акцент ни попита: "Първата жена - тя лесбийка ли е?" Отговорихме "да". После пак попита: "Втората жена - и тя ли е лесбийка?" Ние кимнахме, очаквайки, че ще се откаже от проекта. Но той плесна с ръце и закрещя: "Ще се сработим!"
Филмът наистина става и предизвиква доста обсъждания. А двамата Уашовски буквално са затрупани с предложения за лесбийски трилъри. Те обаче вече са имали сценария за "Матрицата" - още преди първия филм. "Един приятел дойде да обсъдим идеи за комикси, разприказвахме се и изведнъж се оформи тази идея - спомнят си по-късно братята. - Много ни е интересен проблемът за алтернативните светове и различните разбирания за това какво всъщност е реалността. Повечето литературни произведения за киберпространството са добри като литeратура, но не и когато образите им трябва да се предадат от киното - киберпространството е нещо, което никой не познава и то се визуализира строго индивидуално във въображението на читателя. На екрана виждате някакъв откачен компютърен свят и не го възприемате като реален. Затова решихме нашият свят да е киберпространството."
Дълго време обаче никой не искал този сценарий. Всички мислели, че е много сложен за реализация и трябвало да минат две години и половина, докато от "Уорнър брос" им повярват и решат да продуцират филма, превърнал се по-късно в легенда.
А легендите, както знаем, не стават лесно.
"Амбицията ни беше най-вече в това да съберем четири западни актьори в хонконгската визия и действие на филма. Дотогава никой не го беше правил по очевидни причини. Нали се сещате, че четири месеца тренировки по кунг-фу ни най-малко е мечтата на повечето актьори, повярвайте ни", продължават братята.
Настина било сложно, затова продуцентът Джоел Силвър и президентът на "Уорнър" ги помолили да нарисуват разкадровката на сценария като комикси. "Поканихме приятели от този бизнес, между които и класикa Джеф Дароу, настанихме ги в малка стая и буквално за пет месеца те нарисуваха целия филм. По време на снимките този комикс стана нещо като Библията", казва Лари. Интересно е и обяснението му защо са избрали тъкмо Киану Рийвс за главната роля: "Повечето от звездите се опитваха да се бъркат в сценария, докато Киану го прие без разговори. Появи се с цяла купчина записки и подхвана дискусия за тези философски проблеми, в които двамата с Анди бяхме вникнали. Беше разбрал всичко. Казахме му, че искаме да направим най-сложния филм измежду всички, снимани досега, и очите му заискряха."
"Ние имаме странни, еклектични вкусове и искахме да заснемем филм, който да въздейства на няколко нива - обяснява Анди. - Мисля, че се получи най-добрият кунг-фу филм с американски актьори. Но "Матрицата" не е само това и ако искате да вникнете малко по-дълбоко, то там има много неща, много нива."
. . .
____________________
"Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно"
Редактирано от TRl на 29.08.03 15:35.
|