Не бива до осъждаме, но не бива и да наричаме кривдата - правда. Съгласен съм с първоначалното Ви мнение, според мен тук става въпрос за безспорно безобразие. Свещеник се изживява като езически жрец и интимичи с персонала на хазартен клуб. Може ли да се е объркал, когато говори за своя Бог, сякаш е амулет или природна стихия, може ли да се е объркал, когато говори за Него без благоговение? Това може и да се случи на неофит, но е твърде тежък въпрос за един свещеник. В Писанието се казва "моите пътища не са ваши пътища и моите мисли не са ваши мисли" и "не споменавай напразно името...", а не "здравейте, аз съм вашето късметче". А колко силни и проникновени са думите вътре, дори и днес. Когато И. изобличава фарисеите, той не говори само за фарисеите, той говори и на нас, днес и жестоко ни предупреждава да бъдем истински и искрени, да не гледаме обвивката. И добре че са десетте праведника и че все още можем да ги виждаме край нас, макар и само десетина. Да не се смятаме за кой знае какво, но и да си четем:

Блажени са плачещите,
защото ще се утешат,
блажени са кротките
защото те ще наследят земята,
блажени са гладните и жадните за правда
защото ще се наситят.

К.