Това, което се е вярвало навсякъде като вероизповедна истина, като наследство от Апостолите и апостолските мъже, е било здравото учение на Църквата. Така още от края на 2 век учи св. Викентий лирински.

Въпреки голямото разстояние, трудностите при обмена на информацията и пр, още в Апостолския събор виждаме как един важен въпрос - дали новопокръстените да спазват юдейския закон или не - е бил решен чрез съборно обсъждане - Изволися Духу Святому и нам...

Разбира се, отделните църкви са имали особености - в празнуването на пасхата, в начина на приемане на отпадналите, в самото учение за приемането им, в признаване действеността на таинствата и други спорове от 2-3-ти век - ето ти още примери как преди $насилственото налагане на християнството$ в основните догматични и обредни аспекти се е приемало ученето на вселенската Църква. Сирия е спорела с Александрия и Картаген с Рим, нищо че не са имали интернет

А ако някой мъченик не е знаел за тия решения и е приел мъченически венец, без да изповядва общоцърковното учение по определен пункт? Щом е бил в мир с Църквата - т.е. не се е опълчил съзнателно на нейното учение, той си остава светец. Затова св. мъченик Лукиан - бащата на Ориген, който също е приемал апокатастасиса, е светец заетно със св. Григорий Нисиски, св. Дионисий Александрийски и пр. Затова и на 5 събор се осъждат определени учения на бл. Теодорит и Ива Едески, но не и личностите - бл. Теодорит и пр. А Ориген - осъден след смъртта си - мисля че стига тая участ заради учението си за предсъществуването на душите, в което не се е разкаял. Но нека богословите вземат думата тука.

...в утеснение Ти ми даваше простор...