Едва ли има човек, когото гордостта да е подминала. Всеки си има своите падения и поуки. Не бих казала, че когато човек намери правилния път става като "в калъп". Напротив, тогава той се чувства в най-голяма степен свободен, радостен, творящ...
Разбирам много добре какво искаш да кажеш. Аз също съм си задавала много пъти въпроса защо хората, поемащи по пътя на Господа, изведнъж стават мълчаливи, затворени, постоянно "пребиваващи" /дали?/ в смирение, поучаващи...
А християните трябва да са "солта на земята". Да са ведри, усмихнати, красиви, излъчващи радост и доброта.
В калъп сме когато се стремим да подражаваме на някого, да правим подвизи, които не са по силите ни, които не са НАШИЯ път. Господ неслучайно ни е дал различни таланти. Един е силен в поста, друг - в молитвата, трети - в милостинята...
Мисля си, че проблемът идва от факта, че всички ние се ограмотяваме от книгите, четем ги без духовно ръководство и се вдъхновяваме от подвизите на светите отци. А те са просто, за да ни подкрепят и насочват по пътя...

Най-хубавото се вижда само със сърцето!