Видимата страна на тайнството Покаяние съставят устното изповядване от каещия се своите грехове пред Бога в присъствието на духовник - изповедник, и прощаването на греховете от изповедника, който, като сложи края на епитрахила върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи за прощаване на греховете.

Устното изповядване на греховете пред изповедника от страна на каещия се е необходимо за изповедника, за да знае той кои грехове именно трябва да прости и какви средства трябва да употреби за изправяне на едни или други нравствени недостатъци на каещия се. От друга страна, самото състояние на съкрушение за греховете изисква устна изповед: искреното чувство на човека, неговото вътрешно преживяване се изразява и външно.

Невидимото, вътрешно-благодатно действие на тайнството Покаяние се състои в това, че каещият се бива освободен от греховете от Самия Господ иисус Христос. Чрез това се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. Господ простил на разкаялия се разбойник и му отредил вечен, блажен живот (Лука 23:43).

За да може изповядващият се да получи прошка за греховете си и да се примири с Бога, от него се изисква: да осъзнае искрено и дълбоко своите грехове, да почувствува тяхната тежест и виновността си пред Бога; да има горещо желание да не ги повтаря. да поправи живота си и да изпълнява волята Божия; да пристъпи към тайнството с жива вяра в Бога и с надежда в Неговото милосърдие.

Като пример на истинско покаяние могат да служат: псалмопевецът св. цар и пророк Давид (Псалом 50:3-19),

ниневейците (Йона 3:5),

блудният син (Лука 15:17-25)

митарят (евангелският митничар) (Лука 18:13),

благоразумният разбойник (Лука 23:42)

свети апостол Петър, който плакал , след като се отрекъл от Христа (Мат. 26:75)

свети апостол Павел, който винаги с ужас си спомнял за злините, които причинявал на Църквата Божия (1 Кор. 15:8-9),

св. Мария Египетска