Общо понятие за тайнствата

Тайнствата са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях, чрез видими знаци, се дава невидима благодат Божия, която очиства от греховете, освещава човешката природа и я въвежда във вечен живот (Из Православен Катехизис, С.И.. София, 1985 г., стр. 94)

ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ или ИЗПОВЕД

Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете си от Самия Бог.

Покаянието като израз на съзнание за греховност съществувало и в Стария Завет. Давид искрено се каял за сторените от него грехове. св. Йоан Кръстител проповядвал покайно кръщение, и ония, които отивали при него, изповядвали греховете си (Марк 1:4-5).

Макар че и в Стария Завет покаянието било благотворно за човека, то нямало благодатната сила да го очиства от всичките грехове и да го примирява с Бога.

Като тайнство Покаянието е установено от Иисус Христос. На апостолите Той обещал да даде власт да прощават греховете на хората:

"Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18).

След възкресението Си Иисус Христос наистина дал на апостолите тази власт и с това установил тайнството Покаяние:

"МИР вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан 20:21-23).

Христос предал на учениците Си в пълнота властта, която получил от Своя Отец. Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите предали тази власт на своите приемници. Така тя се съхранява в Църквата постоянно.