Намирам повдигнатите от Вас въпроси за твърде важни.

За голямо съжаление, висшата православна църковна власт в България не се е произнесла с административна яснота по въпросите и всичко зависи от богословската култура и съвест на свещенослужителите.

Официално, Православната Църква признава тайнствата на Римо-католическата, признавайки я за Църква с апостолско приемство.

Далече не така стои въпросът с Протестантските деноминации, които не са признати за Църква с апостолско приемство.

Въпросът Ви е конкретен и ясен - дали протестанти, приемащи православие се прекръщават.

Категоричен отговор не съществува.

Православието признава кръщение, извършено от мирянин в случай на смъртна опасност, но при положение, че е произнесена формулата: "Кръщава се Божият раб (или рабиня) -( и м е т о на лицето) - в името на Отца и Сина и Светия Дух"

Има случаи, когато протестанти са били прекръщавани, както и римо-католици. Историята познава случаи, когато руски императрици от протестантски произход са били приемани в православието без прекръщаване.

Сложността на въпроса не се изчерпва само с това. Твърде объркано е положението с кръщението на самите православни. Днес се наблюдава невероятна какафоничност по въпроса.

Изискването повелява, щото правилното кръщение да се извършва чрез потапяне, а не чрез обливане. Днес се срещат контейнерни кръщавки и с поръсване.

Колкото до причастието и за това църковната власт не е намерила все още време да внесе яснота.

В руската практика е невъзможно причастие без изповед или ако човек се е изповядал на едно място (при духовника си), а се причестява в друг храм, уведомява служещия свещеник и без негово изрично благословение (разрешение) не може да се причасти.

Дори и в огромната катедрала на Руската Архиепископия в Париж е невъзможно да се мине за причастие незабелязано.

Българската практика не налага обезателна изповед пред причастие и въпросът остава на съвестта на свещенослужителите.

Руската практика, колкото и благочестива да изглежда, има и своите недостатъци. Не е рядко явление профанацията на Тайнството Покаяние (или изповед).

Българската пък практика предполага духовна грамотност и будна съвест у православните си богомолци, което също не се оправдава.

Ленинградският Митрополит Никодим Ротов беше разрешил причастие на римо-католици в епархията си.

Днес, някои ревнители в Русия отказват причастие на православни финландци, непризнавайки православността на Финландската Православна Църква заради неправославната им пасхалия.