С броеници са и шао-линските монаси, и тибетските лами. Изобщо - в монашеските практики, където за послушание ти се дава да произнесеш определен брой молитви - не повече, не по-малко - броеницата се е наложила. По-лесно е да се молиш с кратки молитви с броеница. Свързва се стереотипното усещане и движение с молитвеното изречение...налага се някакъв ритъм на молитва. В една книжка - "откровените разкази на странника пред неговия духовен отец" - това се описва по-подробно. Има я по църквите, ако я няма и се интересуващ - ще ти я ксерографирам. Не знам да я има на български, на руски може да се намери на www.ccel.org - в раздела Orthodox.Не бива да се смущаваме, че броеницата се е наложила като помощник в молитвата и при дервишите, и при японските будистки монаси - въздигането на ръцете, колениченето също са едва ли не универсални телесни изяви на молитвата и това, че егптянте са коленичели пред Хатор, а филистимляните пред Ваал, не значи, че ние не бива да коленичим пред христа.

...Аз Те оставих - Ти не ме оставяй!...