Не е задължение само свещениците. Човек може и сам да се учи, стига да п о и с к а.
Убедил съм се, че всичко е във властта на всеки - да направи или да не направи нещо. Ако силно желае да се учи на нещо, ще се научи и ще го направи. Ако не иска да се учи, ще си кара "както си знае". Колко пъти съм чувал поученията на свещеника за пазене на тишина в храма. Колко пъти са се пускали брошури за четене на различни тематики: за поведението в храма, за кръстното знамение, за суеверията и много други. Мнозина четат, но не и с к а т да изпълняват. Веднъж направих много любезно забележка на една г-жа, която задължително идва на Богослужението в най-върховите моменти с една изключително шумоляща торбичка, която сякаш че все и пречи и затова я премят ту в едната ту в другата си ръка. А реакцията й беше все едно, че съм й ударил някакъв страшно болезнен шамар. Няма да ти казвам, че въпросната г-жа продължава да идва с торбичката си, сякаш не съм й говорил. Сигурно с тази торбичка жената си ходи на пазар, и пътьом се отбива в храма - нищо лошо, но поне да я беше сменила с някоя нешумоляща. Или пък да я оставя в притвора.

Та такива работи - свободна воля, свободни желания.

. . .

Понякога, се чудя на някои хора, дали има въобще някакъв смисъл от говорене, от поучаване, от вразумляване - човек ако не иска, нищо не може да се направи против волята му.

"Най-важното е невидимо за очите"

Редактирано от TRl на 01.07.03 14:07.