Re: произведения на изкуствотo / Религия и мистика / Православие

Вярно е, от християнска гледна точка са достойни за внимание и уважение само тези блага, които спомагат за подготовката към бъдещия живот. Още св. Василий Велики се занимава обаче с въпросите дали може да бъде полезна езическата литература (разбирай - светската, а днес - киното, мултимедията изобщо, изкуството) за развитието на християнина. Има едно цяло съчинение, което се казва "Слово към младежите за това как биха могли да се ползват от елинските книги". Принципите, които св. Василий велики залага в това съчинение, са абсолютно приложими и в съвременността. Едно вряме бях започнал да го превеждам, но както обикновено стигнах до някъде и се захванах с друго... :(

Ще се опитам да акцентирам върху същественото в словото на св. Василий - водещия принцип в отношението на християнина към нехристиянското и нецърковното.

Трябва да имаме предвид, че запознаването с езическата литература способства за образоването на младия човек, но не само, а също така - може да го подготви към изучаването на Богооткровените книги. (Може би, филмът "Матрицата" също би могъл да послужи по този начин.) Насищането с естетика създава усещане за красотата в човешката душа така, както листата украсяват дървото. Разбира се, има предмети, които са недостойни за изучаване от християнина (както и книги, филми...).

Към езическата литература трябва да се отнасяме внимателно, подобно на пчели, които събират само от определени цветове. Езическите съчинения не само могат да образоват душата, но могат и да я насърчават към придобиване на добродетели. В самото съчинение св. Василий навежда над много интересни и оригинални християнски интерпретации на някои митове от древността. Служи си умело с "Одисея" на Омир - с премеждията на героя, цитира законите на Солон, поета Продик от Кеос и въобще... служи си смело с езическото изкуство като източник на душеполезни познания.

Не мисля, че би си позволил да иска от младите да затворят очите и ушите си, уж за да се предпазят от всичко, което би могло да ги разсейва от богомислието. Подобно изискване за скъсване със светското и за отрязване на способността да се наслаждаваш на езическото изкуство, литература, музика... едва ли би било в синхрон с Преданието и няма да го намерим в светоотеческата традиция. Можем да го намерим обаче по страниците на някои интернет-сайтове;)

Някой ден ще преведа това интересно четиво. Дано да ме изпреварят, щото ако се туткам още...

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Освен това, Валентина, ние не може да не се интересуваме от това що е метафора и от похватите на изкуството, защото с тях е изпълнено и Св. Писание и ние не можем никога да го разберем в пълнота, ако не знаем какви са например основните фигури на речта и ораторската мисъл. Не можеш да си представиш колко безплодно е да преподаваш тълкуване на Св. Писание на хора, които не са прочели една художествена книжка и никога не са са замисляли върху проблемите на литературата и езика. Как ще им обясниш какво е алегория, инозсказателен разказ, колко пластове има тя, как ще им говориш за мерената реч в Псалмите? Ами за изкуството в храма? То да не е паднало от небето? Цялата литургическа терминология е заимствана от древногръцката култура - няма дума или понятие, която да не извира от езическата духовност, преоблечена и претворена по християнски. Дори думата "свят" (светец, посветен), "литургия", "тайнство"... всичко това са понятия от езическа Гърция, от Дионисиевите мистерии, от традициите на античния свят и откъде ли не. А митовете са постоянно повтарящи се сюжети, има ги и в "Матрицата".