|
Опит трудно се придобива, още повече духовен опит. Колко мъки преживях, докато разбрах какво е уроки и как да се предпазим от него. Предавам този трудно придобит опит, и какво - няма кой да го приеме - всеки иска сам да се мъчи тежко, за да може сам да го придобие - даже Исон каза че няма такава дума уроки в Православието, макар че после му цитирах Старец Паисий: "Урочасването идва от хора, които са ревниви и в които има злорадство".
Друг случай. Започва литургия при старостилците в Трявна - всички жени облечени благообразно и с кърпи, едно девойче с тесни впити панталони, с оголени бедра много над коляното. По средата на литургията момичето припада и го изнасят навън, пръскайки го със светена вода, но не можа да се върне в храма…
Спасовден. Храмов празник - на клира самотно пее красиво младо момиче, свещеникът няма дякон. Място - Свищов. Към края на литургията момичето си сваля тънката горна дреха /стана малко по-горещо - сигурно си спомняте топлото време/ и остава по гол гръб и изрязано дълбоко! деколте… След 2 минути й прилошава и спира да пее, сяда на стол и започват да я пръскат с вода и свещеника довършва сам литургията /архиереят на града!/…
Сто годишната матушка схимонохиня Нила говори, че е лошо жени да ходят в панталони и че ще има война с Китай и ще вземат войници и жени, и които са носили като цивилни панталони, няма да се върнат живи от войната… Една от слушателите си помисля: "какво толкова лошо, ако работя в градината с панталони". Матушка Нила разбира с Духа нейния помисъл и веднага я контрира: "Лошо е даже и в градината да работиш!"…
Нима някоя жена тук се поучи от този опит? Не, всеки иска САМ да го получи! Ха сега де!…Просто вдигам ръце и се предавам…
Преди време ме питаха /мисля Исон/ как да се смирим - споделих опит - как за две години с насилие над себе си и увеличаване на поста и молитвите спрях да отговарям на обиди, на чувствах болка в сърцето, а след още една година болката изчезна - като ме обидеха, ставаше ми мъчно за човека, ако разбира се не бях виновен. Ако бях виновен /имаше и такива случаи/ веднага се изповядвах и бях радостен ако можеш да заплача за греха, но рядко ми се отдаваше. Кой се поучи от моя опит - никой, -бил съм в прелест и край точка.
В един град в Македония скоро имаше такъв случай - аз го описах тук преди година две. Успение Богородично се пада в сряда и църковното настоятелство взема решение, подкрепено от жадния за месо и вино народ, да го премести с един ден - в четвъртък! След литургията 2000 души насядат на масите под дърветата пред храма и се започва празнуване… Но изведнъж при ясно време пада гръм и убива 7 човека и ранява 40, без да засегне нито едно дърво!!! Хората признават: "Бог ни наказа!" Имаше и в сайта снимки на труповете пред храма пред съкрушения народ. Ей хора, казвам истината, повярвайте ми!
Не вярвайте на богослов, колкото и велик да е той, който казва че за Бог няма значение кога ще се празнува празника… Е, може и да му повярвате, но може и да стане страшно и то ще става… Защото никой не се учи, нито от опита на другите, нито от собствената си история.
Ленинградският пръв икуменист на Русия /забравих му името/, отиде на гости при папата и умря в прегръдката на папата… Някой да се е поучил от това - например вселенският патр. Вартоломей?…
Завършвам с няколко цитата от достойни хора:
Св. Иоан Златоуст: "Аз ви уплаших, не за да се огорчите, а за да станете по-внимателни към себе си".
Притчи Сол. 23:9: "В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои доводи".
Св. Григорий Богослов: "Достойна за похвала е войната, отколкото мирът, който ни разделя от Бога".
Св. Паисий Величковски: " Невъзможно е да се избави душата от погибел, ако се пази тялото от неприятности".
"Който удържи стомаха си, отива в рая, иначе става плячка на смъртта, лишава се от всички добродетели и бива поруган"
"Мъдрият мъж живее в безмълвие"…
С последното изречение се оправдах, но ако е казал Господ, ще се върна пак с гореща обич към Христа. Защото обичта към хората минава през или чрез любовта към Христа.
Ваш: Тимотей
|
Трудно придобитият опит...
