Имам подобен случай в семейството. Емигрант който не можа да се реализира и "легна на стари лаври" - това си е чиста самозащита поради силното развитие на комлекс за малоценност.
Съвсем нормално ми се вижда шокът (особено в еднь по напреднала възраст, когато си с пълното съсзнание какво значи времето да тече и шансовете за реализация намаляват) да се обърне в нещо като "нарцисизъм".
Няма нищо лошо да уважаваме талантите си и да не се подценяваме.
Но е много неприятно да си продавал по 5 картини на месец, да са били пълни вестницита с добри критики за теб, да си бил ласкан (заслужено) и после ...пуф! Ставаш Господин никой в чужда държава...(моят случай)

Валя, при артистите е много болезнено. Те са "друг вид" хора с много по изострена чувствителност. Ужасно наранеми са когато талантът им (когато е доказно наличен такъв) не се оценява. Могат да изпаднат в кризи, депресии, и т.н. - в моя случай е алкохолизъм.
Почти всичките ми приятели в България са хора на изкуството - за съжаление много от тях по една или друга причина опитаха на вън, но почти никой не се реализира, а имаха всички данни...Наистина питам се защо?

Всъщност това е много интересна тема! В случая той е болен Бог! Той е идолът - иструмента който съдържа таланта. Само че не се самообожествил, а е имал реални поклонници.
Итересно ми какво ще кажат останалите по въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите