Драги ми апостол, мисля си, че някьде другаде си сгрешил, ако беше в Христа, щяхме да се разберем. Знаеш ли, какво ми се случи преди малко? Ще ти разкажа, накратко, изводьт го оставям за теб. Та значи днес се срещам около 30 човека протестанти, някои от тях Петдесетници, други не. Започнахме разговор за вярата, кое как, колко добьр е Христос, как се грижи за нас и тн. и тн. Разговорьт ни от безобидни теми навлезе в руслото на по-сериозното богословие, хората се сьгласяваха с мен до момента в който стана вьпрос за глосолията (говоренето на езици). Бях толкова убедителен в аргументите си, оборих всичките им твьрдения, доказах им защо това, което те правят не може да бьде от Св.Дух, говорихме за това над един час... Знаеш ли как завьрши всичко? Ами не се разбрахме, ама никак даже, а уж говорихме в Христа.
Хубав ден ти желая

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO