Поздравления за крис_к. Отдавна вьв този форум не се беше появявало нещо толкова истинско и хубаво. Поздравления и за Валентина, която с толкова внимание следи "Цьрковен вестник". Ще си призная, Валентина, че аз никога не сьм чел правилата на клуб православие и затова ще оставя на теб да преценяш, кое е обидно и кое не вьв всеки постинг, но ако въпросният старец Порфирий е "смрьдльо", то тогава и сам Христос е бил "смрьдльо", ако този старец е "смахнат" то и Светият Дух е "смахнат", ако този човек не е "духовен", то никой от старците не е бил "духовен" и ако този отец не е "православен", значи ние не сме наясно с това, що е православие. Упрекьт ми, Валентина, не е личен и не е отправен конкретно кьм теб. Такьв е духьт на времето, такава е нашата сетивност и селективност, критерият ни е субективен и много погрешен. Ще се опитам да обясня казаното до тук. И двата материала са много хубави и поучителни. Това, че френският журналист е станал православен монах е прекрасно и ни показва, че Бог винаги намира начин да приведе своите си кьм Себе си. В единия материал личи шлифованата рька на професионалния журналист. Написано е гладко, силно, убедително и много поучително. Това е пьтят на един интелектуалец кьм Христа. Пьрвият материал е тромав, труден за четене и още по-труден за следване нишката на сьбитията. От едната страна са интелекта и мьдростта на един високообразован човек с богата житейска практика, от другата страна стои простичката премьдрост на един вьзрастен неук монах, чийто единствен житейски опит е този в Христа. Защо казвам всичко това? Трябва ли и може ли двата материала да се сложат на кантар? Не, и не е необходимо едното да се сьпоставя с другото. Това са два сьвсем различни материала, всеки имащи своите достойнства. Тогава...кьде е проблемът? Ще прозвучи нескромно, но предполагам повечето хора вьв форума са наясно, че сьвременните богослови са (имам предвид сериозните и истински богослови) много ерудирани личности. Хората посветили се на това занимание, не за диплома, а по сьрце имат енциклопедични познания в повечето области на хуманитаристиката, ползват свободно минимум 4 езика, запознати са в детайли с изкуството на полемиката, апологетиката, риториката и омилетиката. Не случайно мнозина казват, че един добьр богослов е в сьстояние за половин час да те убеди 10 пьти, че черното е бяло и още толкова, че бялото е черно. Не зная дали словесната еквилибристика може да бьде дар от Бога, но е продукт на много интелектуален труд и упражнения. Примерьт сьс заекващия Демостен е показателен. Богословите са хора интелигентни, теоретично те могат да ви обяснят с най-големи подробности ТОЧНО И ВЯРНО почти всичко...но колко от тях са носители на истинска духовност? Интелектът и познанията са дар от човека за самия човек. Премьдростта е дар от Бога за хората и тя не се дава на богослова или на който и да е друг за това, че много е чел и много се е упражнявал, а на хора, които са жертвали всичко това заради Бога. Колко от нас в живота си са се срещали с премьдростта на ИСТИНСКИ старец? Как говори той? Като изпечен, врял и кипял в диспути и религиозни битки богослов ли? Не, и този, който е срещал такьв човек го знае прекрасно. Необразованият, ако щете смьрдящ благодатен старец е като нашите обични баби и дядовци. Повечето от тях са били хора без елементарно образование, но приказките и историите разказвани и преразказани от тях ние не бихме заменили и за най-луксозния том с най-прекрасните илюстрации на Братя Грим. Ще бьда конкретен, чел ли е някой нередактирано и не литературно обработено интервю на старецьт Паисий, или на стаецьт Яков или... да изброявам ли? Едва ли, но ако има такьв, нека сподели своите впечатления от прочетеното. Проблемьт на нас хората на 21 век е, че боравим с много информация, но ние нямаме време да обработим тази информация, а я искаме в готов вид, ето защо всичко, което не ни е поднесено вьв формата, в която сме свикнали да ни бьде поднасяно, считаме за маловажно, за второкласно, с други думи - боклук. Колко от нас могат да се похвалят, че са успяли да прочетат, да не говорим да разберат нещо от написаното от Св.Дионисий Ареопагит, а от Св.Симеон Нови (тук говоря за техните основни сьчинения, а не за добре оформените техни жития)? Премьдростта, която идва "отгоре от Отца на светлината" няма нищо общо сьс школуваната университетска мьдрост. Това последното го казва и този благодатен старец. Защото, да, Света гора е свято място и от там винаги е идвала и ще продьлжи да идва и премьдрост и коректив, но, да, и това което казва старецьт Порфирий Хилендарски е вярно. Мнозина от игумените днес са дошли от банките на западните университети и са заменили духовноста с криворазбран морализьм и пиетизьм. Някой може ли да каже кое от тези две неща има общо с православието? Духовноста не може да се научи в университета, нито да се прочете от книгите, ето това е една от страшните истини за които старецьт говори (ако някой се чуди защо непрекьснато го наричам старец, нека знае, че той е един от последните светогорци от онова поколение, малограмотното но ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНОТО на старците Паисий, Порфирий, Ефрем, Яков и тн. Това, което той говори е болката на любещият Христа. Този старец никога няма да теоретизира, никога няма да тьрси публичност нито пьк омировия словоред, единственото, което ще прави е да свидетелствува за истината и е готов да се жертва за нея, както в примера с който искам да завьрша. На решилите да четат, благодаря за тьрпението да го сторят и се извинявам за многословноста, но аз сьм само богослов.
Един неук светогорски монах бил отговорен за някакьв манастирски имот на близьк до Света гора остров. Ведньж на този остров се появил западен мисионер. Ерудиран и изключително добре подготвен, познаващ отлично Библията, цитиращ я безупречно (сьс посочките), той започнал яростна проповед срещу заблудите на православните, аргументирано изобличавайки всички православни практики и учения: почитанието на св.икони, мощите на светците и тн. като нямащи никакво основание нито в Библията, нито в раннохристиянската община. Тогава селяните се обьрнали кьм монаха за помощ. Той им отговорил, че е неук, прост човек и че знае правилото си, но не е вещ в богословието и ораторското изкуство. Селяните обаче настоявали и дьлго го умолявали. Видял непреклоноста им, монахьт се прекрьстил и се запьтил кьм селския площад кьдето ораторствал мисионера. Застанал до него и вместо да влезе в диспут, зарьчал с висок глас на селяните, на другия ден да приготвят две големи клади, една за него и една за мисионера. След това казал: "вместо да си губим времето в надприказване, утре уважаеми всеки ще влезе в горящата клада и нека Бог запази този, който изповядва истината". На другата сутрин мисионерьт не се появил, бил напуснал острова с пьрвия кораб.
С поздрав Венци


Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO