|
ПРЕДЛАГАМ НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПОСЕТИТЕЛИ СЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ.
НАДЯВАМ СЕ НА КОМЕНТАРИ.
Интервю със светогорския монах Порфирий Хилендарски по радиото на Гръцката православна църква. Водещ: отец Константин
2003 г.
Водещият отец Константин: След всички прекрасни разсъждения, които споделихме с отец Арсений и със стареца Никодим, като че успяхме да поставим границите на вярното съотношение между послушанието и свободата. Но няма съмнение, че съществуват и болестни форми на послушание. Голяма е радостта ни, че ще можем да разговаряме за това с монах Порфирий от Хилендарската килия на свети Исаак Сирийски. Благословете отче Порфирий!
Отец Порфирий: Благословете отче Константине.
отец Константин Отец Порфирий, съществуват ли болестни форми на послушание?
О. П. Отец Константине, ще ви разочаровам.
о. Константин Бих бил много щастлив.
О.П. Да. Днес има само болно послушание.
о. Константин. Така категорично ли го казвате?
О.П. Да, да, да, да категорично. Ще ви кажа няколко неща. Първо...
о. Константин Имате предвид в монашеството или по принцип в целия православен свят?
О.П. Не, аз зная за Света Гора.
о. Константин. А, говорите чисто светогорски?
О.П. Да, светогорски.
о. Константин Предавате вашия опит?
О.П. Точно така. Един игумен вика на монасите си: “Не ме слушате! 500 000 похарчих за кока-кола и севънъп! Ще ме побъркате! Напразно ли отиват парите ми?” Съществува голяма разлика. Днешните старци са валяци и минават върху личността. И краят на тези отношения е абсолютизъм, който води до шизофрения. А разликата със свети Антоний Велики е тази: казваше свети Антоний: “За да бъдеш близо до мен, чедо, трябва да изпълняваш няколко условия и първото е да обичаш Христос”. Докато това, което днес изискваме на Света Гора и което се върти като бонбон в устата на светогорските игумени, които ... знаете ... 90% от тях не да прекарали и един час от живота си в послушание!...
о. Константин ...Не са ли били послушници преди това?
О.П. Никога! Само старците, които излязоха от килията на свети Иосиф Спилиотски. Всички други – от бюрото или от Брюксел, с вратовръзките и панталоните дойдоха и станаха игумени на Света Гора.
о. Константин. Ама как крайно говорите, отче Порфирие.
О.П. Извинете ме, това е действителността..
О.К. Да, вижте, аз ви слушам и вярвам на всеки мой събеседник.
О.П. Вижте, мога да ви го докажа.
о. Константин Но не говорете така крайно. Така зле ли са нещата, както казвате?
О.П. Напълно!
о. Константин Без изключение?
О.П. Е, има и изключения.
о. Константин Добре, кажете го! Кажете го да си поема дъх!
О.П. Разбира се, че има изключения. Не може да слагаме всички в под един знаменател.
о. Константин Точно така, кажете го!
О.П. Нищо не съществува в 100% вид, отче Константине. И за златото казваме 999,9,9. Разбирате ли?
о. Константин След като ме успокоихте, че има и изключения, продължете сега мисълта си.
О.П. Разбира се! Слава на Бога! Разбира се, че има. Значи, свети Антоний казваше: “Трябва да обичаш Христос” Днешните старци знаете ли какво казват? “Ако си тръгнеш от мен, ще отидеш в ада. Загубен си, нещастни човече!” Разбирате ли?
о. Константин Да.
О.П. Бях в един манастир и дойде един студент: “Колко ще стоиш тук?” “Петнадесет дни”. Минаха петнадесет дни и го направиха мой помощник. Гледам го с един чифт нови обувки. Хм! Нещо не беше наред. Казвам му: “Ти си сгоден, трябва да си ходиш, ти си такъв и такъв”. Отговаря ми: “Мислих ... ще остана тук”. Днес е шизофреник! И се гордее манастирът му! Имал 120 монаси, 130, не знам колко са, от които 40 вземат психотропни лекарства, от послушание... зло послушание! И ще ви кажа и още нещо лично.
о. Константин Като говорите за психотропни лекарства, има отговор от манастира Григориу, в който се казва, че манастирът купува тези лекарства за поклонниците, които отиват там. Затова са, казват, психолекарствата. Идват поклонници, които имат нужда от психолекарства.
О. П. А, не знам, аз купувах за 40 монаси. Лично аз! Разбирате ли? Когато излизах, купувах за 40 монаси. Сега не знам колко са станали...
о. Константин Разбирам.
О. П. Аз пострадах “от послушание” по друг начин. Отидох при един, който не е минал през скамейките, през университета... и го попитах нещо, разговаряхме по една тема и той ми казва: “Ще направиш това!” Отговарям: “Не мога да го направя” “Ще го направиш, това е послушание”. Убеди ме, викам си, той е свещеник, знае какво говори. Всички, отче Константине, пострадват от непослушание, аз пострадах от послушание, понеже му оказах послушание, и сега имам язва...
о. Константин Искате да кажете, че ви е дал здравен съвет?
О. П. Не! Накара ме да направя нещо, което съвестта не ми позволяваше да направя. Казах му, не мога да го направя това нещо.
о. Константин Става дума за грях, така ли?
О. П. Не, не за грях. За духовен грях. Не за телесен.
о. Константин Във всеки случай е било някакъв грях това, което е поискал от вас?
О.П. Да, да, да, да, съвестта не ми го позволяваше.
о. Константин Имали сте право да не го правите, след като е бил духовен грях.
О. П. Да, разбира се. Пък и не беше моят изповедник, просто разговаряхме и аз споделих нещо с него.
о. Константин Разбирам.
О.П. Какво друго искате да ви кажа?
о. Константин Каквото искате, вие сте преживели тези събития.
О.П. Да, да, да, да. А! Тръгва си някой монах от манастира? Казват му: “За да дойдеш тук да се поклониш отново – все едно им е чифлик! – трябва да минат 10 години и тогава ще се поклониш!” Разбирате ли?
о. Константин Тоест къде да се поклони?
О.П. За да дойде отново на поклонение в манастира, трябва да минат 10 години. “Имаш епитимия 10 години и не можеш да идваш тук за поклонение”.
о. Константин Разбирам.
О.П. Един монах в един голям и известен манастир падна в едно малко прегрешение. И се срамувал да го каже на игумена, затова го казал на един минаващ изповедник от вънка. Докато отиде до Дафни, за това научи цялата Света Гора. А старецът му – големият и свят старец - му казва, вика го на събранието и му казва: “Понеже не го каза на мен, една година няма да се причастяваш и няма да ти давам благословия”. Преди да дойдат новите старци, отец Константине, старите старци бяха решили много мъдро и всеки месец идваха изповедници отвън. Както старецът Софроний, той беше аскет и обикаляше манастирите и изповядваше – чужд на манастира изповедник, за да може да кажем онова, което не можем да кажем на игумена, за да няма смутове, разбирате ли? Днес това се преустанови. Ако се изповядаш не пред игумена, ти си отстъпник. Да, и още нещо “приятно” - видях един да бие послушника си! Вцепених се! Взех нещата си и избягах. Казва ми: “Ела тук! Знаеш ли какво правя? Каквото е правил авва Доротей”. Е! Не издържах и му казвам: “Извинете ме, дядо, но когато станеш свети Доротей и авва Серидос, тогава ще биеш така монасите”. На мен ... ми се скъса сърцето. Сега този монах е в Дромокаитион (лудница, бел. пр.).
о. Константин И той ли е с лекарства?
О. П. Да, да, да, да, да, да! Отидох при него и той ми казва: “Порфирие, много ти се моля, извади ме оттук!” Плачеше той, плачех и аз. Това е послушанието днес. Но, отец Константине, когато не сме оказвали послушание, как може да караме друг да оказва послушание на нас? Разбира се, че послушанието е спасително! Спомням си отец Гавриил, който ми каза следното: “Виждаш ли го този? Дойде от Кембридж. С един касетофон под мищница. Казвам му: За какво си дошъл тук? А той: Монах ще ставам! Знаеш ли какво е монашеството? Ако ти кажа да скочиш от балкона и ти да скочиш. Казва ми: “Дядо, внимавай. Ако ми го кажеш на шега, трябва да ме хванеш за краката, защото ще скоча”.
Отец Гавриил Дионисийски слага един за началник и след три-четири заседания монахът, който не бил съгласен с началника си, му казва:
- Отче, ще се откажа.
- Защо, чедо?
- Защото не мога да възразявам на стареца си.
- А! Внимавай в думите ми сега. Виж отеческия дух - за управленските, светски неща ще казваш мнението си. За духовните ще оказваш послушание. Аз искам да има разногласия.
Днес, който не е съгласен с нещо на съвета на игумена, трябва да си замине от манастира. И игумените са събрали около себе си всички глупаци или такива, които никога не стъпват в манастира и им слагат, как се казваше ...
о. Константин Но това е порочно. Ако няма възможност да се чуе различно мнение ...
O. П. Да ви кажа и още? Неми са. В един нов манастир отишъл един игумен, а там имало братство. Но добре, тези тук нима са неми? Нямат ли мнение, различно от това на стареца си? За това отец Гавриил е казал на онзи монах: “Чедо ще седиш, защото е нужно твоето възражение, за да намерим вярното!” А днес, отче Константине, старецът е като валяк през човека, пречка да стигнем до Христа. “Аз съм тук!” Разбирате ли? Трагично е...
о. Константин Разбирам. Все пак аз ще запомня и думите ви, че съществуват и изключения.
О. П. Не, да ви кажа. Те може и да са малцинство, може и да са 50 %, може и да са 60, но съществуват святи хора, святи послушници и святи старци, които успокояват и са сладчайши!
о. Константин Нека го кажем, дядо, защото ...
O. П. Ааа! Да! Да не го ли кажем? Сладчайши! Седиш до тях и ароматът на благословението на Светия Дух ги обгръща и са щастливи.
о. Константин Защото знаете ли, аз много обичам Света Гора и посланията, която тя изпраща в живота ни – чрез тях се отморява сърцето ми. Знам за разложението, но ако то беше абсолютно, нещата щяха да бъдат истинска духовна катрастрофа.
О. П. За Бога, отче Константине! Нямаше да я има Света гора, отче Константине...
о. Константин А пък и моят старец, дядо, е светогорец и ... съм преживял едно добро послушание край него.
О. П. Да, да, да, знам го, знам го. Вижте, той е от старите старци, 40 години е бил послушник на стареца Пахомий. И да ви кажа още нещо? Днес истинските старци казват: “Когато бяхме млади, бяхме послушници на старците, сега, когато сме стари, сме послушници на младите”. И днес не казваме “и рече старецът”. Сега казваме “и рече младият”.
о. Константин Да, разбирам.
О. П. Не, вижте, има светци, покланям им се, те са свети хора. Но повечето, нека го знаете ..., повечето, някои, не зная ..., имат хладилници пълни с кока-кола, с това и онова, с климатици и с други такива. Всичко на Света Гора днес е твърде модерно. Така го наричам, модерно, разбирате ли? Да кажем нещо и от отците, свети Иоан Дамаскин казва, че: “Слагам си стари дрехи, за да се смиря и ми казва “браво” и се възгордявам”. На многоглавата Хидра приличат високомерието и егоизмът. Бъди послушен и ще се спасиш. Смирението е живот, непокорството – смърт.
о. Константин Преди да завършим да ви попитам нещо лично?
О. П. Заповядайте.
о. Константин Ако след това, което казахте, ви накажат, какво ще стане?
О. П. Да ме накажат? Който иска, да ме наказва. Аз ви казах. Паднах и ми сложиха три инжекции морфин и бях щастлив и ви казах тогава: отче Константине, да не съм се побъркал? Спомняте ли се?
о. Константин Спомням си.
О. П. Да ме накажат. Който иска да ме накаже. Аз не съм говорил с имена.
о. Константин Правилно, правилно.
О. П. Нито едно име не съм казал.
о. Константин Но ще кажат, че сте изложили Света Гора.
О. П. Изложил съм Света Гора?
о. Константин Да.
О. П. А, извинете ме. Грешните текстове трябва да се казват, за да се поправят (древногръцка поговорка).
о. Константин Правилно. При това не споменахте имена.
О. П. Да, не съм споменал лица. Явления.
о. Константин Това, това се позволява. И Христос каза: горко вам книжници и фарисеи лицемери.
О. П. Разбира се! Аз дори ... за книжници и фарисеи не съм говорил. Казах какво се случва на Света Гора. И идват деца с чисти намерения и като се побъркат, ги изгонваме и ги убива автобусът на улицата, колите, и после какво става, отче Константине? Факт е това, което ви казвам! Натиск, натиск, натиск, побърква се човекът. Гонят го. Обикаля по пътищата и го застига смъртта. Сега какво ще каже старецът му?
о. Константин Отче Порфирие, искрено ви благодаря за това, което ни казахте, и то е самата истина. И това радио, поне нашето предаване, иска да казва винаги цялата истина.
О. П. Да ви кажа и още нещо. Монахът има шапка без козирка и я върти накъдето иска. Ако това го счетат за заслужаващо наказание, за мен ще бъде похвала. И ще означава, че не понасят истината. Направили са си игуменски събрания – от неми хора! Решава игуменът и заповядва: “Който ми противоречи, го изгонвам!”, това ми го каза игумен. Какво да правим?
о. Константин Стигаме дотам, да кажем, че светската демокрация е по-добра от такива методи на управление в Църквата ни. Ако има монокрация, ватиканско управление, нищо не струваме, наистина
о. П. И да знаете! Които не са оказвали послушание, изискват сляпо послушание!
о. Константин Такова нещо няма в Православието.
О. П. Няма, но днес е факт. И така, благословете. Извинете ме...
о. Константин Дядо, много ви благодарим.
О. П. ... и много ще се радвам и ще ви го кажа, ако ми направят забележка и ме накажат! Ще се радвам неимоверно!
о. Константин Ще ни го кажете от този микрофон и ние ще го обявим.
О. П. Разбира се, разбира се, ще го обявим и ще им благодарим на отците, които ще ме накажат!
о. Константин Благословете! Молете се за нас!
О. П. Благословете! Много благодаря. Простете ме.
о. Константин Елени Теодоропуло от Патра казва: “Защо каните в предаването си такива старци като отец Порфирий? Ние сме пратили на Света Гора наши деца и не е така; Разочаровахме се” Ирини от Атина казва за отец Порфирий: “Може би отецът преувеличава?”. Същото пита и някой си Янис от Ираклио: “Ние сме светски хора. Слушаме много неща, които ги говорят безотговорни хора. Опитваме се да убедим света, че не е така и не е. Отец Порфирий ако знаеше нещо, не биваше да го казва, защото съблазнява хората, които не знаят. Може би самият той оказва непослушание и говори така за другите? Самият той има дух въставащ”. И пак за отец Порфирий казва друг слушател: “С любов в Христа един светогорски монах. Тъжно е, отче Константине, да разговаряте с врагове на Света Гора като монаха Порфирий”. А друг светогорски монах казва: “Монахът Порфирий е изгонен заради нереден живот и за да оправдае себе си хули останалите светогорци. Наистина е луд и е изгонен от Света Гора. Той е рана за Света Гора”.
Отче Порфирие, верни ли са тези неща?
О. П. Да, отче, слушам ви...
о. Константин Чухте ли какво казаха за вас?
О. П. Да, да, да, да, да, да, да! Много благодаря за определенията!
о. Константин Ама наистина ли сте “луд и изгонен”?
O. П. Да, да, да, да! Не, не, не, не! Клевети ме. Аз съм луд по Бога (“боголудост” – непреводим термин в аскетичното богословие)! За моя Бог съм луд! Лъжец е старецът... защото той... заболяло го е, отче Константине! Заболяло го е, разбирате ли?
о. Константин Казва, че сте бунтовник и сте изгонен от Света Гора.
О. П. Не! Лъжец е!
о. Константин Изгонили ли са ви от Света Гора?
О. П. Не! Лъжец е!
о. Константин Тоест, ще се върнете на Света Гора?
О. П. Разбира се! Болен съм и съм ... как се казва.. в интензивното кардиологично отделение за наблюдение от г-н Тутуза, разбирате ли?
о. Константин Разбирам. Значи с благословение сте излезли от Света Гора поради здравословни проблеми.
О. П. Разбира се! Разбира се! И съм записан и т.н. и т.н. Но го е заболяло! И е изключено това да го е казал монах. Някой игумен му го е казал, който го е заболяло от това, което казах! А онова, което каза господинът, че съм заблуждавал и това и онова, е! Не трябва ли да казваме истината, отец Константине? Да ги маскираме ли нещата?
о. Константин Аз не искам да маскирам нищо! След като не говорим за конкретни хора... Винаги съм на линия да обсъждаме състояния и проблеми.
О. П. Точно така! Състояния! Аз ги съжалявам и ги обичам! Всички! Най-лошият съм аз!
о. Константин Господин Петрос от Гизи пита: “От кой манастир е отец Порфирий?”
O. П. Казахме, към Хилендарския...
о. Константин Хилендарския, да. А една госпожа Панаиота от Певки казва: “Питам се всичко това, което днес чухме от отец Порфирий за Света Гора, какво би допринесло за духовното издигане на слушателите? С болка слушам това, което слушам”.
О. П. Добре! Е, тогава да казваме ... да си галим ушите, да си мъркаме, за да не казваме истината. Истината трябва да се казва, отче Константине.
о. Константин А Мария от Агио Артемио казва: “Имам брат игумен на Света Гора. На 74 години е, изгониха го и ви казвам с болка на душата, че отец Порфирий казва истината. Истината трябва да се чува, защото когато трябва да служим на Христос, не трябва да лицемерим”.
О. П. Точно така!
о. Константин Виждате че има многобройни въпроси, предизвикахте вълнения, аз се радвам за това...
о. П. Вижте. Така е, както казвате, но да ви кажа ли нещо? Аз се страхувам само от Бога. И от Бога не се страхувам, обичам моя Бог!
о. Константин Разбирам.
О. П. Това, дето вика, че съм бил луд – не, клевети ме! Аз луд по Бога, отче Константине!
о. Константин Разбрах това, то е факт.
О. П. Боголуд, но за моя Бог! И не съм гонен. Записан съм в манастира си, и не съм гонен, а той казва лъжи, защото го заболя!
о. Константин Канаки Мариви от Глифада казва: “Поздравления за предаването ви и за това, което сподели отец Порфирий от Света Гора”.
О. П. О-о-о! Станах център...
о. Константин Настина станахте център....
O. П. ... на обсъжданията. Вижте отец Константине, истината е болезнена за засегнатите!
о. Константин Разбирам, разбирам.
О. П. И за това се радвам, че се възправиха срещу мен. Защото Колокотронис казваше ... Казват му: “Колокотрони, хулят те” “Оставете ги, оставете ги, по дърво с орехи хвърлят камъни”. Благодаря на всички отци, които преобичам! ... Но тези явления, подтискането на монасите, всичко това ... не го издържам! ... не съм живял така и не одобрявам!
о. Константин Отче Порфирие, благодаря ви много за повторното включване. Бъдете здрав!
О. П. Бъдете здрав! Ако искат нещо, нека прочетат “Послушанието и злоупотребата с него” на светогорския монах (Михаил, бел. пр.), който ги казва много добре нещата!
о. Константин Разбирам. Има отговор от манастира Григориу за тази книга, но това е друга история...
O. П. Друго е това, то не ни интересува.
о. Константин... нашето предаване завърши. Дядо, много ви благодаря, бъдете здрав!
О. П. И вие също! Но да знаете, че съм боголуд, отче Константине!
о. Константин Казах ви, че разбрах. Благодаря ви!
О. П. За Бога! Никой няма да ми затвори устата за истината! Затова станах монах! Избрах си последното място, защото за него никой не претендира! Благословете! И много благодаря на отците от Света гора! Които преобичам!
|
ИНТЕРВЮ С ЕДИН СВЕТОГОРСКИ МОНАХ
