Благодаря ти!
Разбирам какво ми казваш. Значи правилно съм те разбрала и първия път, а сега потвърждаваш.
Интересно... Много интересна е тази наука, с вече открити истини и цел да ги опази, очаквайки свършека на света. За да се спасят тези, които успеят да ги опазят в себе си. Т.е. малцина ще са избраните за спасение, повечето от хората доброволно са се отказали от него или не са го потърсили (след Христос) или никога не са имали шанс да го постигнат (преди Христос). Всъщност какво е отношението на християнството към хората, живели преди Христос? Няма ли шанс за тях? (Това излиза извън темата за инициативата на папата, така че ако искаш може да изнеса този въпрос в отделна тема.)

От твоя отговор само тук имам питане:
"Рискът да стигнеш до някакъв еретичен извод в разсъжденията не е страшен, страшна е гордостта - ако Църквата ти каже, че това е ерес, а ти отхвърлиш мнението й и решиш, че си единствено прав."

Разбирам постановката. Страшна е не грешката, защото всеки греши, а гордостта. Не разбирам това: "ако Църквата ти каже, че това е ерес". Нали Църквата се състои също от хора? Доколкото Господ не ти говори лично, и доколкото църковните служители също не са хора безгрешни, а те са тези, които обявяват нещо за ерес... Да смятам ли, че по такива важни въпроси (като това дали едно учение или извод е еретично или не) Господ се погрижва да повлияе мненията на свещенослужителите в църквата така, че те да не допуснат греха да го отрекат (или приемат) неправилно (поради прибързаност, небрежност, съблазън, лична корист или каквато и да е друга небогоугодна причина)?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!