|
Написах “бие” заради римата с ние, но просто Бог лекичко ни удря, благичко ни плесва, за да разберем че не правим това, което Той иска от нас.
Идва един приятел “матеист” на гости в къщи и казва “Знаеш ли, Тимотей, имам някакъв страх, че нещо ще стане. Чувам някакъв глас, който ми казва: “Идват непобедимите войни, и нищо не може да ги спре!”- Нещо ще се случи...”
Ей, човече - казвам му аз, тъй като добре го познавам – не ти е добре психиката – стегни се – не си вземал от една година причастие /трябва да отиде чак до Пловдив/ и сигурно не постиш добре сега по Великия пост. Е, да – казва той, не постя – не съм добре със здравето – нещо кашлям. Прави земни поклониш – казвам му – и ще поуспокоиш. Ами, физически съм добре със здравето – казва той- правя 60 лицеви опори и сърцето ми не го усеща... Хайде сега, разбери го – хем е уж болен и не пости защото кашля, хем е пределно здрав...
Не можах да му помогна, но поне на някой от вас да помогна... Мисля си следното – когато Бог ни прати някакви смущения, болести, страх и други подобни, ние сме готови да търсим причината във всичко друго, само не и в нас самите. Моят приятел съвсем сериозно мислеше, че той толкова духовно е напреднал, че е станал много чувствителен и улавя сигнали за някакво човешко бъдещо бедствие за България или даже за света!! А това че не пости и че вероятно и молитвата е съкратил /точно сега във Великия пост/, ТОВА съвсем не му прави никакво впечатление! Но неговият случай не е единичен – познавам и други хора с такива усещания –те “познават” че има земетресения на 1000 км от нас – а докажи им че не вярно...
Истината е досадно и неприятно проста – всички смущения и притеснения са следствие на нашите грехове. Бог ни помага да разберем че вярата ни куца и ни казва да потърсим душевния мир чрез пълно послушание на Неговите Заповеди. Просто и ясно, но защо ние не Го разбираме? Отговор: Защото нашите мисли и усети ние поставяме много над Словото и Заповедите Божии.
“Моят мир ви давам” – каза Христос, но ти нямаш мир, а имаш тревога – значи отдалечил си се от Бога. Е, не е за вярване - ти толкова се стараеш, толкова усилия полагаш за всички Божи заповеди, но това е истината – нещо СЪЩЕСТВЕНО изпускаш – или осъждаш ближния или можеш да му помагаш, а не го правиш, или не постиш, или с постна храна преяждаш, или ти е слаба молитвата, или не ходих в храма, или се разсейваш в храма и т.н. и т.н. Причини много. Потърси причината в себе си и благият Бог ще ти помогне не само да я разбереш, но и да я премахнеш!
За да можеш да кажеш: “Слава на Великия Бог, Който ме наказва, защото ме обича!”
|
Бог благо ни бие, а ние...
