Четох тази тема за инициативата на папата да сближи католическата и православната църква. Четох и в Православието за отношението на Православната църква към католическата и към икуменизма, мисля че разбрах какво е икуменизъм.

Но продължавам да не разбирам...
В един от отговорите на моето представяне, от famulus, той ми обясни, че догматиката е наука не като другите науки... а наука, в която всичко вече е открито... т.е. трябва само да се съхранява и обяснява, но хората не откриват нищо ново.

Основното ми неразбиране е породено от тази съвсем нова за мен перспектива. Означава ли това, че християнството няма възможност да се развива? Та нали хората се променят, времената се променят, нуждите им, мисленето им, духовността им - всичко се променя... Как може да се поддържа наука на възраст 2000 години в непроменен вид?
И нали хора са тези, които съхраняват догматите... И хора са тези, които обясняват и тълкуват писанията... И хора са тези, които създават нови постановки - не е ли човешко дело разделянето на църквата?

Не разбирам защо трябва да се гледа само в миналото... Защо не се мисли за целта на религията? Каква е основната функция на християнството? Защо е това противопоставяне на една дълбоко миротворческа инициатива?

Ето и Вие, Прокимен, казвате:
"С нищо не може да се измие пролятата кръв на нашите мъченици, например българските 26 Зографски мъченици, от вашите хора."

Наистина ли с нищо? Не се ли прави разлика между онези и днешните католици? Защо едните трябва винаги да страдат заради другите? И не е ли дълбоко заложено в християнството, че трябва да се прощава?

Ето, папата е готов да подложи на преоценка догмата за безпогрешността си... Готов е да "хвърли ръкавица" към йерархията на католическата църква... Това не е ли отстъпване точно от позициите, които са проблематични за православните?

Колкото до непорочното зачатие на Дева Мария... и телесното й възнесение... това толкова дълбоки и съществени елементи на вярата ли са, че да правят невъзможно сближаването на двете църкви? Не е ли най-важното личното благочестие... на всеки човек поотделно... Не е ли по-важно да се премахне толкова голям повод за неблагочестиви помисли като схизмата между двете църкви... от това да се държи на буквално спазване на детайли от една толкова богата и дълбока система от идеи и образи, каквато е християнската, че е невъзможно винаги всички да поддържат едно мнение в тълкуванията си...

Пак зададох много въпроси... а се готвех да задам един... Но всичко това е всъщност един основен въпрос: не може ли християнството да се развива?
И друг: няма ли йерархия на ценностите? Любовта и братството между хората, взаимното разбирателство... не е ли най-голямата ценност? Защо да поддържаме поводите да се мразим... вместо да ги премахваме?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!