Християнин или не - избрал си свой път. Така или иначе, лесно или по-трудно, спасително или не, всички към Бога водят... :)

Струва ми се, че някак твърде (тео)ЛОГИЧЕСКИ подхождаш към вярата:
Вярваш в Бог, вярваш в пророците Му, а не вярваш в Откровението Му, във възможността да се намесва пряко и лично в "историята". Така ли е?
Отричаш като нелогично и поради това сигурно невъзможно (?) Въплъщението Му.
Допускаш, че е възможно хора да обезобразат до неузнаваемост Словото Му.
Вярваш в съществуването на богоугодни земни (и затова удостоени дори с пророчески дар), а не вярваш в небогоугодни неземни (затова според мен и Сатана не ти се връзва).

Нямам твоята представа за Бог.
Виж че ти сам, допускайки и вярвайки в това, което казваш, смяташ сам Твореца за несъвършен, нелогичен дори (напр. може да се изяви единствено чрез вестители и пророци).
А същевременно си уверен, че сам си съвършен (преди каза, че си познал Бога - по-добре от "свещеника" :).
Бог твори каквото и както си желае! Ако вярваше също и във Въплъщението Му - в Богочовека и думите Му, може би щеше да повярваш и в грехопадението на първите. Те не са били много по-различни от нас, днешните в гордостта си, нали?

А споменавайки мимоходом, че християнството през вековете е опорочено, сякаш ми казваш, че го познаваш слабо или недостатъчно, в неистинската му страна (светци, духовност, пример). Че се задоволяваш с натрапчивите аргументи на атеисти и НюЕйджъри.

Та, не ти ли се струва, че отнемаш от Бог? Не му ли влагаш твоята човешка рационалност, философска "разумност"?
Поздрави!